Темата за робството стана много актуална, но никой не коментира реалните исторически причини за съществуването и отмяната му. Затова си позволявам да обърна внимание на енергийната интерпретация на историята на робството:

 

1. Производството или придвижването на каквото и да е изисква енергия. През почти цялата човешка история мускулната сила е основен енергиен източник за човечеството - за съжаление с изключително ниско КПД. Поради това начинът някой да подобри качеството си на живот минава през впрягане на мускулната сила или ограбване на труда на хиляди други. Екстремно ниско платеният труд и робството са логично следствие. Залавянето и търговията с роби в миналото е съвременният еквивалент на добив, складиране, пренос и потребление на енергия. 

 

2. Неслучайно, робството е било масова практика в далечното минало. Правено е от практически всички народи, раси или религии – както вътрешно, така и чрез поробване на други народи, раси и религии. Войната за поробване на хора е била еквивалента на превземане на източници на енергия – нещо като окупацията на петролни кладенци днес.   

 

3. Изгарянето на биомаса и животинска мас, използването на впрегатни животни, силата на водата за смилане и вятъра в платната са малки стъпки напред, които обаче покриват само част от потреблението и не позволяват добиването на достатъчно енергия, така че базовата нужда от мускулна сила да отпадне.

 

4. Всичко това започва малко по малко да се променя в Испания, Португалия, Англия и Холандия през 15-16 век, когато свободната търговия и мореплаването започват да свързват хората по земното кълбо.

 

5. По това време в Англия въглищата започват да навлизат в масова употреба. Първоначално те са само източник на топлина, но с откриването на принципите на парната машина нуждата от мускулна сила внезапно намалява. Появяват се тъкачните станове, помпите, параходите, влаковете… 

 

6. Енергийната възвръщаемост на изхранването на роби става отрицателна – цената на храната и всичко друго, нужно за залавянето, търговията и поддържането им в добра физическа форма, става по-висока от стойността на работата им. Това е все едно да вкарваш 10 единици енергия за изпомпване на 1 единица нефт от земята. Никой не би го правил. 

 

7. От актив, робът се превръща в пасив.  Захранваната от въглища Индустриална революция, а не някакво морално просветление, е реалната причина за края на робството през 19-ти век по света.  

 

8. Тук трябва да отбележа, че въглища са използвани още в Древен Рим, Китай, Индия и други части по света. През Средновековието Китай, Индия и Арабския свят са в пъти по-напред технологично от Европа. Неслучайно, арабите са залавяли и търгували с бели роби. Обаче там не са стигнали до Индустриална революция, хората не са забогатели масово и робството не е било отменено. 

 

9. Господството на бялата раса не се дължи на някаква генетична особеност, а на поредица от исторически събития, довели до възникването и установяването на свободния пазар, защитата на частната собственост и съответните институции в Западна Европа. Капитализмът намира начин да използва енергията от труда на хората и въглищата по такъв начин, че не производството (робството), а потреблението на стоки и услуги да се превърне в основен икономически двигател. Свободният човек е многократно по-голям потребител от роба. Никой капиталист няма полза от ограничаването на свободата, защото по този начин реално си намалява пазара.

 

10. Откриването на електричеството през втората половина на 19-ти век слага абсолютния край на нуждата от робски труд. Чак тогава става възможно използването на енергията на въглищата за всякакви приложения и робите стават напълно ненужни. Днес само някои части от Африка и Азия все още не са електрифицирани. Неслучайно, там са и последните остатъци от робовладелски отношения в света. 

 

В заключение подчертавам, че не някой човек или събитие, а бялата раса, капитализмът и въглищата слагат край на робството по света. Под „бялата раса“ в случая трябва да се разбира преди всичко Англия и бившата й отвъдокеанска колония. И пак да кажа – не смятам, че капитализмът се дължи на някакъв „умен и красив“ бял ген. Ако китайските императори от династията Минг не бяха унищожили гигантския си флот през 16 век, ако бяха оставили свободната търговия да се развива, ако бяха намерили други приложения на използването на въглища, вероятно жълтата раса щеше да доминира света. Тогава тя е била много по-напред. Обаче фактите показват, че жаждата за абсолютна власт на един човек може да промени цялостния ход на историята за векове напред.  

 

Парадоксално е, че народите на Англия и Америка, които имат най-голям принос за развитието на света въобще и конкретно премахването на робството, днес са подложени на безумни обвинения, издевателства и тормоз не само от поколенията на бившите роби, но и от собствените си разглезени от богатство деца. Историческата истина е обърната наопаки. Това, подобно на глупостта на Китай отпреди 5 века, може да бъде направено само от хора, жадни за абсолютна власт. 

 

Преживяваме „1984“. Колко ли дълго ще оцелее този пост? 

 

 

Графиката показва изменението на потреблението на първична енергия в Англия през последните 5 века - като дялове от общото потребление. Робството става практически ненужно едва, когато потреблението на храна за работещи хора (food for labour), става много малка част от общото енергийно потребление. Това се случва чак след средата на 18-ти век, благодарение на масовото използване на въглища, които захранват Индустриалната революция. Хубаво е да имаме предвид, че много региони от Субсахарска Африка още не са достигнали този стадий на енергийно и цивилизационно развитие.