Проблемът не е, че “капитализмът се е провалил”. Всъщност точно обратното - проблемът е, че капитализмът е изключително успешен - може да се каже по-успешен, отколкото трябваше да бъде.
Капитализмът успя в трите си основни цели
1. Доведе до цялостен и невиждан в историята икономически подем и просперитет. Което създаде цели поколения в най- богатите държави от мързеливи безполезници. С професия “учащи” или “активисти” или обикновени дървени философи из рекомираните университети говорещи за “неравенства” между тези с Ферарита и тези с Хонди. Като само допреди 200 години мечтата и на двата типа би била да притежават кон. Цялото “милениълско” поколение и поне половината нови професии нямат никаква измерима реална стойност за когото и да е било - капитализмът доведе до такова благополучие в страните, които го приложиха, че да не се налага на основната част от населението да извършва тежък физически труд. Това беше отдадено на тези, които не го приложиха. Тук идва и основният проблем - без борба, без цел, без трудности се създаде поколенирто на мрънкащите лигльовци, на които им е необходимо да измислят “голяма кауза” за която да се борят, за да осмислят празните си животи.
2. Онези, които не го приложиха се стремят да се преместят при тези, които го - и да получат всичко наготово - без да са извървели пъти и да са заплатили с “кръв, пот и сълзи” за своето благополучие. Да станат гореспоменатите лигльовци, без да са били бащите и дядовците им. Без да имат успехите или културата им. Тик идва и вторият огромен успех на капитализма, който може да се окаже и неговата прокоба - че успя да разграничи ясно, тези, които могат от тези, които не могат. И декласираните, които искат да получава всичко наготово без да са платили историческата цена за това остават недоволни - не на себе си, а не първите - които са достатъчно промити, латентни и носещи несъществуваща щата вина от това, че предците им са били - казано в прав текст - по-добри, че да позволят всичко, дори да бъдат подменени и маргинализирани.
3. Намираме се в последните дни на най-големият и последен успех на капитализма - да направи дистопията, в която финансовите ресурси са по-могъщи от политическата власт реалност. Виждаме го в класическите примери на срастване на властта с корпоративните интереси. Виждаме го и огромните ресурси, значително надвишаващи БВП-то на малки държави, изливащи се в международни фондации за “политика по втория начин” а чрез така нареченото “гражданско общество”. А когато действително корпорациите и НПО-тата станат по-могъщи от политическото наистина можем да говорим за края на историята. Или поне на демокрацията.
Изборите наесен в Щатите са много по-значими, отколкото можете да си представите. Те са последната битка на политическата власт - независимо дали си я представяте като дадена от Бога или от народа, авторитарна или демократична срещу затварянето на кръга между корпоративните финанси - университетската промиване и медийната пропаганда. Загуби ли Тръмп може са сте сигурни, че никъде и никога гласът ви няма да има каквото и да е значение.
