Основна тема напоследък са преговорите за европейските средства. Според мен водим тези преговори погрешно. И винаги сме ги водили погрешно. Поднасям извиненията си на всички, че в случая няма да обвиня лично Бойко Борисов или поне не само него, но и една много широка политическа и административна нагласа. Бих я нарекъл бедняшка нагласа.

Ние искаме първо да видим парите, после да мислим какво ще правим с тях. Това не е точно корупция, но е идеална среда за корупция. Можем да я видим и в изработването на националния бюджет, който по принцип предполага излишък. Работа на принципа на селската свадба и войнишкото изпращане - ако не остане, значи не е стигнало. Отсреща стои не просто пестеливата четворка, а ако щете протестантската капиталистическа етика (макар Нидерландия да е преобладаващо католическа). Подходът ни трябва да е стратегически, пестеливо амбициозен и реформаторски.

В момента всички общини в България седят и чакат какво ще им донесе Дядо Мраз от чужбина. Те не са си направили дори труда да му напишат едно писмо с желанията си. Консултанстки фирми обикалят страната и събират пари с предложението, че ще направят едни планове, за да вземем едни по-големи пари. Грешно. Трябват стратегии. Амбициозни, пропити с конкурентен дух и отворени и приканващи към инвестиции отвън.

Инвестиции от съседното село, от другия град, от други държави и от целия свят. Инвестиции от най-добрите, не от най-домашните. Тогава ще е много по-трудно да се краде и ще е много по-трудно да се проваляме. Тогава ще е и много по-вероятно да успяваме. Не, няма нищо лошо в "европейските" пари. Не споделям радостта, че те може и да не се появят. Но те трябва да са лост за инвестиции, стръв за други пари, органичен разтвор за развитие, не порции, които трябва да се разпределят. Теорията с порциите ражда обръчите.