Идеята за премахване на Великото народно събрание е изключително вредна! Вярно е, че ВНС не съществува почти никъде другаде по света, но в България то до известна степен играе ролята на горна камара - има възпиращо действие срещу партийно-конюнктурните пориви на мнозинството в Обикновеното народно събрание.Тъй като е очевидно, че у нас няма нагласа за въвеждането на двукамарен парламент, премахването на ВНС ще даде възможност на Обикновеното народно събрание да променя основните принципи заложени в конституцията с квалифицирано мнозинство.

Като вземем предвид прогресивното снижаване на качеството на всеки следващ парламент, което се е превърнало в една зловеща закономерност, породена от наложения партийно-корпоративен модел на обратна селекция, можем да сме сигурни в каква посока ще са промените в конституцията. Порочната практика да се променя един закон по няколко пъти в рамките не само на един парламент, а често и в рамките на една пленарна сесия ще се пренесе и върху промените в основния ни закон. Там където правилата могат да се сменят по всяко време в зависимост от капризите на управляващото мнозинство, там няма правила!

Важно е да съзнаваме и това, че когато се правеше действащата конституция изтерзаният от комунистическия режим наш народ беше обладан от мощен порив към демокрация. Тази обществена нагласа сложи своя отпечатък върху конституцията ни, въпреки всичките ѝ слабости. Днес обществените нагласи са в обратна посока. Хората са омерзени от проваленият преход, през който олигархията наложи модела на фасадна демокраци. Системните партии и Народното събрание вече са напълно дискредитирани, защото не са институции на демокрацията, а инструмент на олигархията.

Исторически закономерно е в такава обстановка, когато демокрацията е изродена в контролиран от мафията хаос, хората да предпочетат управлението на човек с твърда ръка. Първо трябва да променним правилата по които се избират депутатите, да се премахне порочната практика на листи с анонимни партийни мишки, да се премине към чисто мажоритарна система с балотажи, каквато беше волята на над 2,5 милиона избиратели и чак тогава, когато се реформира партийната система и подобри качеството на тези които избираме в Народното събрание, чрез въвеждане на принципа на пряката отговорност пред избирателите, може да се  да се мисли за промяна на конституцията.