Глобалната енергийна криза е факт и трябва сериозно да се замислим как да противодействаме, защото бурята няма да подмине нито един човек. Драстичното оскъпяване на основните енергоресурси – петрол, въглища и природен газ създаде безпрецедентни ценови шокове не само в Европа, но и в целия индустриално развит свят.
Втората по големина икономика в света и първа по промишлено производство – Китай, в момента се намира в тежко положение – в почти всички провинции там има регулярни прекъсвания на електрозахранването. Това неминуемо ще рефлектира върху глобалната икономика, не само защото ще създаде криза в предлагането на всички стоки и услуги, произвеждани в Китай, но и защото ще внесе допълнителна паника на всички видове пазари.
Втората по големина икономика в света и първа по промишлено производство – Китай, в момента се намира в тежко положение – в почти всички провинции там има регулярни прекъсвания на електрозахранването. Това неминуемо ще рефлектира върху глобалната икономика, не само защото ще създаде криза в предлагането на всички стоки и услуги, произвеждани в Китай, но и защото ще внесе допълнителна паника на всички видове пазари.
Времевият прозорец за ответни действия е толкова скъсен, че всеки ход, дори и най-правилния, е безкрайно закъснял. Западният свят трябва да си даде ясно сметка, че агресивният зелен поход, съчетан с мощна политическа, обществена и образователна пропаганда, носи само беди на хората и бизнеса. В частност, европейските бюрократи, които изкривиха идеята за икономически обединена Европа до безобразие, трябва най-накрая да признаят провала си и да спрат безумието, не с декларации, не с празни приказки от трибуната на Европейския парламент, а с конкретни действия – спиране на безумието наречено „търговия с въглеродни емисии“ и пълна ревизия и отмяна на пакета „Зелена сделка“.
Няма какво да се лъжем, обаче – тази задача е непосилна, защото ще разруши целия политически консенсус, концентриран върху преразпределянето и управлението на всички финансови потоци и капиталови ресурси в определена, изгодна за върхушката посока. Защото ако „Зелената сделка“ отпадне, това означава и почти сигурно отпадане на разточителната политика на централните банкери, които са заявили желание да водят процеса на „зелено инвестиране“.
Няма решение – проблемите са твърде много, ситуацията е изключително комплексна, а за да се противодейства, може би първо всичко трябва да рухне.