Разделението, което в момента наблюдаваме в българското общество не е заради някакъв здравен казус. Какъвто и да е конкретният предтекст, това е разделение на изцяло класова основа. И скритата функция на мерките е да наложи властта на една класа над друга.
Какво мислите ще видим, ако се направи социология на това какъв е демографския профил на 20%-те процента ваксинирани и на 80%-те процента неваксинирани? Има ли нужда от социология дори, за да ни посочи очевидното?
Ваксинираните са бели, високообразовани, професионалисти с доходи над средните, живеещи в големите градове и по-конкретно в по-скъпите квартали на големите градове, работещи вероятно в сектора на услугите (особено ИТ). По-високата средна и висша класа. Буржоазия, която е много политически активна - това са хората, които взимат основно участие в политическия процес и гласуват редовно.
Неваксинираните са по-ниско образовани, с по-ниски доходи, живеещи или в по-малки градове и села или в по-евтините квартали на големите, работещи по-непрестижни професии, с по-голяма нестабилност в трудовия живот. В тази много голяма група (80% от населнието), разбира се влизат и ромите. Тази част от населението е по-политически неангажирана, гласува нередовно.
Тези неща са очевидни. Самите 20% ваксинирани именно по тази разделителна линия атакуват 80-те. Те са прости, необразовани, "ганьовци". Разбира се, има изключения и от двете страни, но като цяло, почти всички от по-висшата класа са ваксинирани, и почти всички от по-нисшата не са. От самото начало има ясно разделение на класова основа по отношение на ваксините и особено избора дали да се ваксинираш.
Именно в контекста на това класово разделение, конкретно по казуса с ваксините, "Зеленият сертификат" е различен тип ограничителна мярка от локдауните, които се налагаха преди. Тогава нямаше експлицитно разделение между първа и втора категория граждани. Сега такова има и то някак си почти изцяло съвпада с разделителната линия между политически активната буржоазия (първа категория) и всички останали (втора категория).
Самата концепция, че свободата може да се опредмети, "комодифицира" един вид (ако ще реферираме към Маркс) от държавата под формата на някакъв сертификат е дистопична и инстинктивно плашеща за всеки човек. Дистопичните нотки не могат да бъдат игнорирани. Различни степени на подобно опредметяване винаги има (под формата на лични карти, паспорти и подобни документи), но тя е частична и по-важното е, че не засяга нещо толкова битово като това къде мога да се придижвам в рамките на държавата, града, дори квартала и (за Бога!) улицата на която живея. Дали мога да посещавам ресторанти, театри, нехранителни магазини и т.н.
И така, ако искаш да не си "втора" категория човек, трябва да се подчиниш на буржоазията, да се откажеш от свободата си на личен избор и да се ваксинираш. Както тя се опитва да ти заповядва от самото начало. Тогава ще си награден със опредметения израз на твоите права, които държавата на "първата" категория хора преди това ти е отнелаа.
Да, на пръв поглед всичко това уж е за "доброто и здравето на население" и на самите неваксинирани. Но коя ли репресия не се е представяла като начин да се "помогне" и "цивилизова" някой "прост" народ от класа, която вижда себе си като "по-просветена"?
Репресиите срещу неваксинираното простолюдие се подкрепят толкова ентусиазирано от представителите на буржоазията, защото това е начин простолюдието да се научи да си знае мястото. Да осъзнае, че то е под тях в йерархията на обществото и трябва да им се подчинява. Това е класово насилие през държавния апарат. Всеки от неваксинираните инстинктивно осъзнава това. И именно затова реакцията към "Зелените сертификати" е толкова гневна.