Историческият протест на канадските шофьори срещу задължителните ваксини и жестоките ограничения, които правителството на Джъстин Трюдо налага на трудещите се хора втора година, е многопластов разказ в развитие. Това е история за опълчение на така наречените обикновени хора срещу тиранията на така наречените елити. За борбата за свободата на избор в лицето на лицемерни и авторитарни бюрократи, радикално разведени с реалността.

Това е история и за едно зрелищно предателство. „Конвоят на свободата“, който блокира ключови гранични артерии между САЩ и Канада и вдъхновява подобни стачки в целия свят, е онова обединение на работници срещу изолираната в собствения си лъскав балон власт, за което левите политици, журналисти, академици и общественици на теория трябва да мечтаят.

Ала само на теория. Защото реалността на терен препотвърди достатъчно  информираното подозрение, че модерното прогресивно ляво презира хората на труда и прави всичко възможно да ги мачка, унижава и обезвластява.

От години съвременните западни леви политици, активисти, журналисти и интелектуалци задръстват информационното пространство с концептуалната си подкрепа за протести, бунтове, стачки и за права на малките хора срещу голямата власт на капитала и политиката. Хабят думи за красотата на профсъюзите и синдикатите, за задължителното и неизбежно обединение на работническата класа срещу съзаклятническите злодейства на плутокрацията.

Но когато работниците наистина се обединят за реална кауза и започнат да протестират срещу властта, когато разклатят статутквото в името на съвсем истински отнети права и наложени ограничения, превръщащи живота им в ад, тогава лимузинено левите трубадури на солидарността се оказаха не само безполезни, а активно вредни.

Те не просто забиха нож в гърба на трудещите се хора – те превърнаха този гръб в мишена за най-долнопробните и примитивни психологически отклонения, които демонстрират от години. Изведнъж работниците станаха расисти. „Конвоят на свободата“ е системно оклеветяван като екстремистка заплаха за демокрацията. Хилядите канадски патриоти са редактирани и редуцирани до сбирщина конспиративни превратаджии от привилегированите класи.

Премиерът Джъстин Трюдо буквално се скри от протестиращите и ги обвини в „расизъм, сексизъм, ислямофобия и трансфобия“. Това умопомрачение се разгръща като по алгоритъм. Същият Трюдо заяви, че с радост е подкрепил наситените с насилие, разруха и смърт бунтове на BlackLivesMatter, защото бил съгласен с тях.

Дигитална платформа за събиране на дарения за „Конвоя на свободата“ пробва да открадне събраните средства и да ги пренасочи към прогресивни каузи. Друга платформа приюти каузата на шофьорите на камиони, но правителството на Трюдо издаде авторитарна заповед за замразяване на средствата.

Полицаите започнаха да арестуват хора, издадоха се допълнителни забрани за подкрепа на протеста. Бившият кадър от администрацията на Обама, сега анализатор в CNN Джулиет Кайем призова за физическа саморазправа с шофьорите. Гордо развяващата диплома от Харвард говорителка на либералния елит издиктува, че е време да се режат гумите на камионите, да се арестуват шофьорите, да се взимат горивото и книжките им.

Обществената телевизия на Канада CBC заслужи тонове присмех с конспиративната теория, че „Конвоят на свободата“ е руски заговор, защото канадските власти подкрепили Украйна.

Институциите на либералното ляво изливат индустриално количество сурова омраза в посока на работническата класа. Ала умопомрачените реакции на тъй наречената демократичната канадска, а и американска, „умнокрасива“ прослойка допълнително втвърдяват гръбнака на шофьорите. Две години те са подложени на мъчителни мерки от изолирания в топлите кабинети бюрократичен планктон. Сега е късно за връщане на пастата обратно в тубата.

Както каза водещият Тъкър Карлсън преди дни: „Това е може би най-ефективният протест за човешки права на нашето поколение“. Властите са видимо уплашени. Затова техните медийни слуги драстично увеличават броя на думи като „расизъм“ и „нацизъм“ в безумното и безотговорно отразяване на протестите.

Ескалацията е взаимна. Шофьори на камиони и трактори са блокирали ключови гранични артерии между САЩ и Канада, включително Ambassador bridge, през който преминава четвърт от търговията между двете съседни северноамерикански страни. Това вече е истински натиск, а някои провинции започнаха с отстъпките и вдигането на ограничения.

А пък хората, които налагаха локдаун след локдаун зрелищно запискаха за щетите, които протестите нанасяли върху гражданите и малките бизнеси, върху свободното придвижване и размяна на стоки. Колко лошо било канадците да си стоят заключени в блокираната столица Отава. Трудно е с думи да опишем размаха на лицемерието и наглостта на властващите административни класи.

Може би тези самозабравили се кабинетни екстремисти са си представяли, че още след първото дежурно обвинение в „расизъм“ изтормозените шофьори ще подвият виновно ремаркета и ще се приберат с извинение към хипотетично наранените чувства на въображаемите малцинства.

И така и шофьорите не се отказаха от протестите, а вдъхновиха „конвои на свободата“ в други държави и увеличиха нивата на стрес в крехките организми на натрапения им административно „опит за елит“.

 

Безликите пропагандисти с бюрократична власт все още имат време да извадят ножа от гърба на работещите хора. Но вероятно ще пробват да го забият още по-дълбоко и вече смъртоносно. Този път срещат съпротива. Оказа се, че шофьорите на камиони май са по-важни за нормалното функциониране на държавата от „дайвърсити“ консултантите и медийните анализатори. Това винаги е било истина. Неудобна истина. Време е неудобството да продължи.