Ние пре-измислихме демокрацията: логиката на представителната демокрация е да избереш политически лидери и партии, които да направят законодателно мнозинство в парламента, а то да излъчи изпълнителна власт, ерго правителство. Идеята е именно лидерите на партиите, участвали на изборите, да оглавят кабинета. За тях, Бога ми, са гласували хората!
Всъщност, ние не осъзнаваме, че избираме представители, които избират техни представители във властта. Триумф на споделената безотговорност. За пореден път. Борисов, например, за втори пореден; преди това Трифонов, а сега ДБ с неучастие с министри в предложения проектокабинет на ПП. Смях в залата, господа и другари от всички краища на отечеството!
(Ако от Стокхолм решат да ни наградят с някоя “Нобелова награда” за иновация в политическата теория и практика - пак ще се избием кой да я получи!)
Борисов се е хванал за властта като за лъвска грива - пусне ли се, ще е изяден. Той само иска да се спаси от угрозата да бъде гонен от “протестърите”, които го мразят, защото го създадоха срещу БСП навремето, а той ги употреби и изостави. Което си е и причина, и повод, както и да го гледате. Нали…
Но как да ги матира? Има ли “стратегът от Банкя” в ръкава си някой таен азиатски удар/коз от каратето, да речем?
Много просто: като ги бие на всички възможни избори, но се покаже великодушен пред баш шефовете в Брюксел и Вашингтон. И предложи да подели властта с техните отрочета - младите и дипломирани навън либерални глобалисти за чудо и приказ. Прегръдка, целувка, мир и любов. Какво не му харесвате, гласоподаватели на ГЕРБ?!
Либералите обаче се дърпат като магарета, защото отлично знаят, че такава ласка е като целувката на Юда - нищо добро не следва от нея. Обаче: Борисов е предвидил и това! (Инфлацията на парите отдавна е предшествана от инфлацията на раздаваните дипломи из Западните неомарксистки университети - затова и в “боя с улицата” губят с много на нула.)
Всъщност Борисов не иска да чува и вижда арестувалите го самодейци, които мрази в червата. Това, което цели, е като им пуска гилотината на главите, да има ръкопляскания от публиката. Не стига, че правейки се на “добрия самарянин” печели благоволението на “шефовете отвън”, които реално управляват България. Но: дори изстипосва техните “доморасли йесмени” като егоистични непрокопсаници и нещо по-лошо: като поставящи личното им его над евроатлантизЪма им?! Непростим грях!!!
Борисов спокойно ще си направи правителство с другите партии, може дори да цепне ПП-ДБ с оглед на щедрата възможност да спечелят заедно “битката с/у Гешев”, която осмисля изобщо съществуването на такива НПО/партии хибриди.
Забавното е, че няма да е премиер самият той, та вечната либерална тактика с “протести и манифестации” няколко месеца след старта на кабинета дори ще изглежда пародийна. И неефикасна.
Разбира се, жалкото е друго: че нито един политически субект не се вълнува от България. А тези игрички са жалък водевил в битка за бисквитката, която чичко Джо или леля Урсула ще хвърли на неориентираните палета.
Мария Габриел не отговаря на качествата да ръководи най-старата европейска държавност, оцеляла с името си. И то в най-тежкото за управление време от Втората световна война насам. Двете важни качества за длъжността са: мъдрост и силен характер. А и двете - тя няма. Жената е стерилен еврочиновник, който умее да мрази Русия, да говори като радио-точка, да дигитализира де що барне и прочие, но не става и за домоуправител на кооперация. Това е. Нито познава проблемите и интересите на България, нито има сила на волята да ги отстоява.
Най-голямото й качество обаче е, че гледа умно Борисов в очите. С един удар - два заека за лидерът на ГЕРБ. Хем е топ-евролиберал (и ще има “Boyko, congratulations!”), хем реално ще си дърпа конците пред очите на неврастениците от жълтите павета - ама не българските, а чужбинските…