Едно много интересно интервю на вицепрезидента Джеймс Дейвид Ванс показва защо една от целите на външната политика на САЩ е да предпочита да не говори със съюзи или групи страни, а да провежда разговори с отделните държави на двустранна основа.

(Хубаво е да се четат интервюта на вицепрезидента от тези политическите анализатори, които мислят от 2028 година напред).

Джей Ди Ванс в това интервю директно казва, че „европейските политици заявяват публично, че ще подкрепят Украйна и войната колкото е необходимо, а на четири очи и в отсъствие на журналисти стават реалисти и настояват за необходимостта от прекратяване на войната”. Зад „затворени врати” съдържанието и тонът са много по различни, според Ванс.

Подчертавайки важността на постигането на мир в Украйна възможно най-скоро чрез „пътя, предложен от президента Тръмп”, Ванс обяснява, че европейските лидери „ползват войнствена реторика, насърчавайки визия за пълна победа и дават приоритет за абсолютното поражение на Москва, но насаме признават, че мирът трябва да дойде час по - скоро”. Чрез тази опция, САЩ определят взаимоотношенията си страна по страна и успяват да наредят своя пъзъл.

Затова и ние наредихме нашия софистициран пъзъл: България не може да си позволи нито активно, нито пасивно да бъде поставена в ситуацията да избира подкрепата си и отношението си за войната в различните тенденции, които се изразяват от Европейския съюз и от Съединените американски щати.

В тази геополитическа ситуация разговорът на Европа с единен глас, стига да може, става наложителен. А дано, но май надали....