Европа е общност на ценности. Точно така трябва да се държим, но рядко се гордеем с това. Ние предоставяме най-добрите условия на емигрантите търсещи убежище. Никога няма да откажем помощ на хората, които имат нужда от защита.

Когато говорим за емиграция, трябва да мислим за човека. Те са хора като Вас и като мен. Те обаче нямат късмета да бъдат родени в един от най-богатите и стабилни региони в света. Те са принудени да напуснат военни зони в Сирия, да избягат от терора на Ислямската държава в Либия или от диктаторски режими в Еритрея.

Най-много ме тревожи възмущението, отхвърлянето и страха насочен към тях от страна на някои еропейци. Подпалени бежански лагери, прогонени лодки от кейовете, физическо насилие над търсещите убежище или игнориране на зова за помощ от страна на безпомощните хора: това не е Европа за мен.

Тревожи ме да чувам политици от десните партии да се впускат в популистични изказвания, които подхранват гнева у хората. Словата на омраза и крайните изявления застрашават нашето най-голямо постижение – Шенгенското пространство и отсъствието на вътрешни граници. Това не е Европа.

Европа представлява пенсионерите в Кале, които помагат на емигрантите да звънят на семействата си. Европа са студентите в Зиген, които позволиха на търсещите убежище да намерят подслон при тях. Европа е пекарят в Кос, който споделя хляба си с гладните и уморени души. Това е Европа, в която искам да живея.

Разбира се няма лесен или единичен отговор за промените поставени от емиграцията. Не е реалистично да мислим, че можем да отворим границите си към всичките си съседи и едновременно с това да се барикадираме от опасностите, страховете и нещастията по света. Нито един от членовете на Евросъюза не може ефективно да се справи с емиграцията сам. Нужен е силен единен европейски подход. И е нужен сега!

Затова през месец май, Европейската комисия, под моето лидерство, презентира предложение за изграждане на общо европейско убежище и приемане на бежанска политика.

Утроили сме присъствието си в Средиземно море, опитвайки се да помогнем на емигриращите хора. Асистираме на най-засегнатите държави-членки на съюза, като изпращаме екипи на Европейската агенция за управление на операционно сътрудничество в периферните райони (FRONTEX).

Други агенции, които са силно активни са Европейската служба за подкрепа на търсещите убежище (EASO) и  Европейска полицейска организация (Europol). Те помагат на претоварените страни да се справят с процеса по обработка на бежанците и координиране на депортацията на незаконните емигранти. Възпрепятстваме дейността на контрабандистите и прекратяваме техните жестоки бизнес модели. Проявяваме солидарност към съседните страни на съюза, като Турция, Йордания и Ливан като приемаме над 20 000 бежанци намиращи се извън Европа. Работим с трети страни за отваряне на законни канали за емиграцията и сключваме споразумения за приобщаване на хора, които не разполагат с право на престой в Европа. Възобновяваме засиления фокус върху спазването на скорошно приетите от Европейския съюз регламенти за предоставяне на убежище – от условията и процедурите за настаняване до взимането на отпечатъци.

През май предложихме да създадем механизъм за релокация, които да транспортира част от големия брой на прииждащите хора в Италия и Гърция. Комисията предложи да премести 40 000 души в други страни-членки на Европейския съюз. Правителствата на затруднените страни не бяха подготвени да настанят повече от 32 000 души. Искаме да надградим тази идея и да разработим постоянен механизъм, който може да бъде задействан мигновено в кризисни ситуации.

Не можем да оставим държавите-членки на фронтовата линия на емигрантската вълна сами да се справят със ситуацията. Нужно е да покажем солидарност.

Някои от мерките, предложени от Комисията вече са намерили подкрепа. Всички останали предложения трябва да бъдат спешно приети от 28-те страни-членки на Евросъюза. Драматичните събития от лятото показват, че трябва спешно да приложим общото Европейско убежище и новата бежанска политика в практика.

Не е нужна поредната среща на високо равнище. Трябва да бъдат приети предложените мерки от страна на всички страни-членки. Преди девет години Комисията предложи да се направи общ европейски списък на “страните с безопасен произход”. Той ще позволява на гражданите на избрани страни да използват по-бързи процедури при кандидатстване за убежище. Тогава страните-членки отхвърлиха идеята, защото по този начин се упражняват преференции към избрани страни. В същото време не е логично да включваме страните от Западните Балкани в списъка с предложения за присъединяване към Европейския съюз и едновременно с това да задължаваме гражданите им да кандидатстват за убежище. През септември, Комисията ще предложи отново общ европейски списък на “страните с безопасен произход” на страните-членки.

Нуждаем се от обща смелост, за да следваме до край поетите от нас задължения, дори когато те не са лесно изпълними или популяристични.

Вместо това, забелязвам сочене с пръст. Изморителна игра на вина, която може да печели популярност и гласове, но не решава проблеми.

Европа се проваля, когато страхът надделява. Европа са проваля, когато егото надделява.

Европа ще надделее ако работим заедно, практично и ефективно.

Надявам се, че ние заедно, страните-членки, институциите, агенциите, страните извън съюза и международните организации, ще докажем, че можем да се справим с предизвикателството пред нас. Аз съм убеден, че ние сме способни.

Европейската история показва, че ние сме устойчив континент, способен да се обедини в лицето на това, което се опитва да ни разедини. Това ще ни даде кураж за седмиците и месеците, които следват.