Моят приятел Митьо Чесъна е бежанец. От Северна Добруджа. Ражда се малко след Крайовската спогодба през 1940 г., когато десетки хиляди българи от Северна Добруджа се преселват в Южна и десетки хиляди румънски колонисти се преселват от Южна в Северна Добруджа. За себе си казва, че е "приселец", тоест външен човек. Така наричат бежанците от Северна Добруджа и досега.

За няколко седмици е трябвало да се изселят - с волските каруци и с дечурлигата. Дядото на Митьо е търсил място, където има много вода, защото е живял на брега на Дунава. Водата е живот. Затова се заселва до Дуранкулашкото езеро. Митьо Чесъна не познава баща си, който е загинал във Втората Световна война.

Най-ценните му вещи са ордените на баща му, присвоени посмъртно. Пази ги като зеницата на окото си...

През последните дни се правят опити да се сравняват бежанци като Митьо със сегашните бежанци, които плащат хиляди евро на трафиканти, буквално помитат гранични огради, бият се с полицията и т.н., и т.н.

Не, Митьо Чесъна не е от тези бежанци. Грешите.

*Мнението на автора е публикувано в профила му в социалната мрежа