Статуквото на Федералния резерв през септември доказа колко трудно е за централните банкери да прекратят спешните мерки, които те приеха в резултат на кризата през 2007 г.

Колебанията на председателя на Федералния резерв на Съединените американски щати (Фед), Джанет Йелън, и сътресенията на пазара от август насам, изглежда потвърждават, че е невъзможно да се спре нерестриктивната монетарна политика, освен ако не приемем, че това ще предизвика нова глобална криза.

Пазарите са използвани, за да се живее в продължила дълго среда на ниски лихви, което доведе до увеличение от 57 трилиона щатски долара на публичния и частния дълг между 2008 и 2015 г. Скокът на публичния дълг представлява почти половината от този растеж. Той е резултат от данъчното стимулиране и спасителните мерки, които бяха взети, за да се запази глобалната банкова система. В повечето развити страни задлъжнялостта на домакинствата също се е увеличила, с изключение на САЩ, където финансовата ситуация на домакинствата се е подобрила, благодарение на изпълнението на задълженията по кредитите за недвижими имоти.   

Фед е наясно, че повишаването на лихвените проценти твърде бързо и твърде високо може да има същия ефект, както при натискане на ядрен бутон. Цялата система може да се срине и не може да се приеме за даденост, че централните банки ще бъдат в състояние да потушат пожара този път. Тяхната ударна сила е отслабена, тъй като балансите им са изложени на колебанията на пазара и доверието в тях е сериозно засегнато, заради провалените мерки, които те приеха, за да засилят икономиката.

Завръщането на финансовите ексцесии

Същите грешки, които доведоха до финансовата криза, се случват отново в момента по света. Достъпът до кредитиране, втвърден за известно време, е смекчен, което води до свръхзадлъжнялост и спекулативни балони. В САЩ купуващите за първи път взимат заеми, които покриват равностойността на 97% от покупката им. Във Великобритания пазара на имоти се движи в същата посока, благодарение на програмата за помощ при първа покупка, която стартира през 2012 г. Тя постигна такъв успех, че купуващите за първи път сега съставляват половината от кредитите за недвижими имоти - съотношение, което не е виждано от 2000 г. насам.

Амбицията на Дейвид Камерън да направи Обединеното Кралство страна от собственици е на път да бъде постигната. По-лесният достъп до кредитиране, особено за купуващите за първи път, беше систематичен политически отговор в полза на забравените от глобализацията.

През последните 20 години само две групи от глобалното население отбелязват покачване на приходите им: китайците и най-богатия 1%. В противоположния край на спектъра са средната и работещата класа от западните страни, както и от по-бедните държави, които рядко са се облагодетелствали от икономическите случайности на нарастващите търговски обмени и премахването на търговските рестрикции.

Техните доходи в застой ги принуждават да заемат при привлекателни лихви, за да поддържат стандарта си на живот, който, до сега, им позволяваше социално спокойствие. Въпреки това, тази „кръпка“, открита от политическата власт, е илюзорна. Ако дори малко покачване на лихвените нива се случи, най-уязвимите домакинства ще се окажат неспособни да осъществяват плащанията по заемите си, с произтичащите от това отрицателни ефекти върху търсенето и икономическата активност.    

Увеличаване на неравенството при доходите

Дори ако БВП в Европа се покачи до 2% годишно през следващите няколко години, което да доведе до намаляване на нивото на безработица, този растеж няма да бъде нищо друго, освен малък проблясък, тъй като финансовата система всъщност не е изчерпана и няма сериозно стартирала борба с неравенството. Ние живеем в центъра на огромен спекулативен балон, вероятно по-голям от този през 2007 г., заради възхода на сенчестото банкиране и количествените улеснения на централните банки.

Можем да се доверим на икономиста Тома Пикети за заяждането с образа на „рентиера“, както Джон Мейнард Кейнс направи преди десетилетия, но неговият дългосрочен анализ забравя неравномерното разпределение на доходите, освен факта, че този елемент е достатъчен да обясни последната криза и тази, към която се движим.

Периодът 1914-1950 г. активира безпрецедентно намаляване на неравенството при доходите, но това движение е брутално спряно впоследствие. Разликата в заплащането между тези, които имат достъп до знание и технология, и тези, чието обучение е недостатъчно за по-висококвалифицирана работа, нараства и ще расте с дигитализацията и роботизацията на икономиката. Това нарастващо неравенство в доходите обяснява защо търсенето, което традиционно е подкрепящ фактор в развитите икономики, вече не е достатъчно, за да рестартира растежа.

Няма готово решение на разположение, което да предизвика по-добро разпределяне на благосъстоятелността. Всеки знае, че поддържането на ниски лихвени нива по-дълго не е решението. То подготвя основата за нова финансова криза. От тази гледна точка ние определено трябва да свикнем с идеята, че капитализмът ще страда повече и от по-чести катаклизми, като се има предвид факта, че домакинствата не са готови да приемат намаляване на потреблението им и че политиците не са склонни да се фокусират върху основните проблеми.