Кой има повече ползи от посещението на Меркел в Турция: Европа или Ердоган? И защо германската канцлерка отиде там точно сега? Според Гунар Кьоне, визитата на Меркел се състоя в доста неподходящ момент.
Турският президент Ердоган е седнал на богато украсения с инкрустации стол. Погледът му е мрачен, ръката му е небрежно отпусната на облегалката на стола. До него е видимо притеснената германска канцлерка Меркел, която той не удостои с нито един поглед. Посланието на тези кадри са ясни - целта им е да покажат кой тук отправя молба и у кого са силата и властта.
Дали посещението на канцлерката наистина ще се окаже зов за помощ, от който в крайна сметка ползи ще има само за турското правителство? Това ще се разбере идните седмици. Засега се чуха само декларации за намерения, но не и конкретни резултати: Анкара обяви, че ще направи опит да спира бежанците, които преминават през турска територия и искат да продължат към Европа, като за целта тя поиска пари и помощ от ЕС. И толкова.
Ако обаче погледнем към географската карта, няма как да разберем как точно може да се постигне това. Защото дългата 800 километра граница към Сирия е почти също толкова трудно охраняема, колкото и безбройните островчета по Егейското крайбрежие между Турция и Гърция. Не по-малко странна е и идеята да се създаде общ транзитен лагер, откъдето определен контингент от бежанци да получават правото на легален достъп до Европа. Само нищожна част от двата милиона сирийски бежанци в Турция живее в лагери по протежението на границата – повечето отдавна вече са заминали към турските големи градове във вътрешността на страната или пък желаят да продължат към Европа. Как, при това положение, Турция би могла да върне тези хора обратно в лагерите? Като ги принуди?
Предимно символика
В замяна на турската готовност да помогне при "овладяването" на бежанския проблем, германската канцлерка предлага от името на ЕС визови облекчения за турските граждани. Такива облекчения всъщност вече съществуват за определен кръг професии – например за бизнесмени или хора на изкуството. Меркел обяви също така, че замразените преговори за присъединяването на Турция към ЕС ще бъдат подновени – още през тази година щяла да бъде открита нова преговорна глава. И това обаче е чиста символика, защото от решаващо значение за процеса на преговори е не колко преговорни глави са открити, а колко от тях са успешно приключени. За последните десет години има само една-единствена от този род.
Анкара желае да бъде обявена не само за "сигурна трета страна", в която могат да бъдат връщани бежанци, а и изобщо за "сигурна страна" по отношение на пристигащите оттам хора. Но такава ли е Турция в действителност? Според Ангела Меркел, отговорът е "да". По време на визитата си в Истанбул тя отново подчерта точно това. В крайна сметка ставало дума за партньор от НАТО и кандидат за присъединяване в ЕС. Само че не бива да забравяме следното: и по времето на бруталния военен режим на управление през 1980-те години Турция също беше членка на НАТО, а преговорите за присъединяване към ЕС започнаха във време (2004 година), когато Турция провеждаше дълбоки реформи, а правителството на Ердоган преговаряше за мир с кюрдите.
Днес, 11 години по-късно, ситуацията е съвсем различна. Гражданската война между забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и държавата се разгоря отново с пълна сила, а ограниченията над печата и медиите са толкова силни, че предизвикват огромно възмущение от страна на международните организации. И не на последно място: уличният терор в Турция рискува да приеме близкоизточни мащаби.
Апелите остават нечути
Една "сигурна страна" далеч не изглежда по този начин, казват и стоте критично настроени турски интелектуалци, които преди това бяха изпратили отворено писмо до германската канцлерка. В него те призоваха Меркел да не се примирява в името на собствените си вътрешно-политически сметки с факта, че Турция не зачита европейски ценности като свободата на мненията и на печата.
"Не допускайте Вашето посещение да заприлича на предизборна подкрепа за Ердоган", апелираха те. Интелектуалците обаче бяха разочаровани, както и редица други турски демократи. Защото въпросът за човешките права не беше споменат от Меркел нито с дума по време на пресконференцията й в Истанбул. Премиерът Ахмет Довутоглу обаче несъмнено остана доволен от този факт, отправяйки се непосредствено след това към поредната предизборна изява.
