Мнение на Кристин Одон, публикувано в The Telegraph.
Преди две години публикувах електронна книга, озаглавена „No God Zone“, в която предвиждам, че строгият секуларизъм ще измести религията от публичния живот на Западните общества. Сега разбирам, че съм подценила заплаха за хората, които принадлежат към определена вяра. Враговете им се надигат от две страни, не от една.
Навремето секуларистите искаха само отделянето на държавата от църквата, но днес искат премахването на всички религиозни символи от публичния живот. След случая с Charlie Hebdo те дори не искаха да чуят камбаните на Нотрдам в почит на загиналите. Салман Рушди открито обяви религията за враг, наричайки я „средновековно зло“. В същото време екстремистите не говорят общ език с умерените в собствената им религия.
Притиснати от двете посоки, отдадените вярващи нямат шанс да оцелеят, освен ако правителствата не решат да вземат мерки за опазването на религиозното наследство в Западния свят.
Ако искаме да запазим училището, в което учениците са с униформи, показващи към коя религия принадлежат, ако искаме да продължим да чуваме камбанен звън и в същото време да виждаме бурки, трябва да се действа незабавно. Необходимо е да запазим и външните белези на вярата. Днес много синагоги са заобиколени от обучени доброволци, които ги пазят от оскверняване, докато се празнува Шабат.
Свещените символи трябва да бъдат запазени, а невежеството да бъде погребано. Неграмотността трябва да бъде обречена на заличаване и все пак докато всички се борят за ограмотяване с АБ-то, то никой не очаква децата да знаят кой е бил Авраам, кой е бил Мойсей и в какво са вярвали. Но все още повече хора са готови да умрат за своята вяра, отколкото за своята азбука. Това състояние на невежество е опасно: то води до прекомерна подозрителност и отхвърляне на всичко, свързано с религията.
В отколешния дебат за завръщането на вероучението в училищата се добави нова доза страх и предпазливост. В същото време в мюсюлмански училища децата биват обучавани, че веднъж омъжени нямат право да отказват секс на съпрузите си, задължени са да им подчиняват - в противен случай ангелите ще ги накажат. Заради тези “правила” виждаме как училищните власти изхвърлят и всичко останало. Те не допускат Бог дори да бъде споменаван пред учениците.
Това е откровена грешка: трябва ни повече вероучение в училище, не по-малко. Нещо повече - към този предмет трябва да се отнасяме с не по-малко уважение, отколкото към литуратурата, математиката и останалите науки.
Трагедията в Париж още веднъж ни показа, че всъщност религията е непреодолима сила и когато пренебрегваме този факт си е за наша сметка.
