Този материал е покана за дебат.

Това трябваше да е много кратък текст. Въпрос: „По-добри ли са днес западните ценности и култура от ислямските?“ Отговор: „Не, не са по-добри. Те са много, много, много по-добри. Несравнимо по-добри. Как може изобщо да се пита за нещо толкова видно и ясно, обективна реалност, подкрепена с планини от факти? Засрамете се културни и морални релативисти!“  Уви, явно се налага малко по-подробно разяснение.

Под западни ценности и култура тук не се има предвид съвременната болест на политическата коректност, институционалната безгръбначност и страхливост, медийните манипулации, авто-цензурата и мултикултурната анти-утопия. Говорим за фундаментите, които през последните няколкостотин години трансформираха Западния свят в най-доброто човешко пространство в историята – рационализъм, секуларизъм, индивидуална свобода, критично мислене, капацитет за признаване на грешки и тяхното поправяне, разделение на власт и религия, универсални човешки права, равенство пред закона, свобода на мисълта и изразяването, либералната демокрация, зачитане на човешкото достойнство и гарантирането на правата на жените, религиозни, етнически и сексуални малцинства, научният метод, възможността всеки да преследва собственото си щастие…

Сещате се, всички тези жизненоважни условия за просперитет и справедливост, които в различна степен са смачкани или изобщо не съществуват в мюсюлманския свят, където водещата културна сила и основание за власт и човешки отношения е политико-военно-религиозна книга, написана преди 1400 години и пълна с омраза и опасни измислици.

Огромният скандал с прикриването на множество информации за масови сексуални посегателства на млади мюсюлмански мъже над хиляди жени в Германия и Швеция повиши децибелите на публичния разговор за разликата в културите.

Въпреки старателното култивиране на абсурдния наратив, според който няма особено значима цивилизационна  и ценностна разлика между западните страни и ислямските общества, а масовите сексуални посегателства не са религиозно и културно мотивирани, същите можеха да се случат навсякъде и с всякакви извършители и че сексизмът и лошото отношение към жените са проблеми с равна тежест, както на Запад, така и в ислямския свят.

Доказателствата за обективното превъзходство на Западния свят са навсякъде. Преди дни под натиска на Съвета за ислямска идеология в Пакистан законодатели са отхвърлили предложение за по-строги мерки срещу принуждаването на малки момичета да встъпват в брак.

От Съвета са определили смачкания вече закон като „не-ислямски“ и „богохулен“. Същите влиятелни пакистански религиозни лидери излизат през 2014-а година със становище, в което осъждат и настоящия закон в страната, според който едно момиче може да встъпи в брак на 16 години.

Според Съвета за ислямска идеология в Пакистан това е много висок праг и момичетата могат да бъдат омъжвани още на 9 години ако имат „видими знаци на пубертет“. Превръщането на малки момичета в булки е широко разпространена, наднационална религиозна традиция в ислямския свят и е вдъхновена от личния пример на Мохамед, който взел шестгодишната Аиша за жена, но изчакал три години преди да консумира брака с нея.

Един от най-влиятелните мюсюлмани на XX век – иранският аятолах Рухолах Хомейни (1902-1989) е един от многото значими публични апологети на религиозно подкрепената педофилия, заради която милиони момичета в предпубертетна възраст са насилвани като сексуална собственост на извратени възрастни мъже в мюсюлманския свят.

В класацията на Световния икономически форум за 10-те най-лоши страни за жени през 2015-а 9 са с мюсюлманско мнозинство. Според мащабното проучване на Pew Research Center от 2013-а близо 70 % от мюсюлманите желаят да живеят според ислямския закон шариат, който предписва убиване с камъни за такива провинения като изневяра, хомосексуалност, напускане на религията, смяна на религията и др. Това са близо един милиард мюсюлмани, които отхвърлят идеите на просвещението и либералната демокрация.

В момента съществуват 10 страни, в които наказанието за хомосексуалност е смърт. Всичките са мюсюлмански и мотивират екзекуциите на гейове с доктрините на исляма. В 13 държави е предвидено и смъртно наказание за атеисти. Отново – всички тези държави за мюсюлмански.

Близо 99 % от всички терористични атаки, извършени в последните години в целия свят са дело на джихадисти, чиято кауза е религиозно вдъхновено мъченичество по пътя към  създаването на глобален ислямски халифат. Ирак, Турция, Индонезия и Буркина Фасо бяха последните засега окървавени от ислямски тероризъм страни като нападенията се случиха миналата седмица в четири поредни дни.

Преди няколко години публичният интелектуалец и еволюционен биолог Ричард Докинс си навлече гнева на западните регресивни мазохисти като каза, че Trinity College в Кеймбридж е произвел повече нобелови лауреати от целия мюсюлмански свят. Това обаче е факт. А за една година само в Испания се превеждат повече книги отколкото в Арабския свят за последното хилядолетие.

Наистина ли някой очаква, че рационалните хора ще се хванат на обидно глупавата лъжа за равенството на културите. Аргументът против слагането на целия мюсюлмански свят под един общ знаменател също не работи. Да, потисничеството и подчиняването на жените в Саудитска Арабия, Иран и Афганистан е по-жестоко от потисничеството и подчиняването на жените в Тунис, Мароко или Турция. Но потисничество и подчиняване има навсякъде в ислямския свят. Нито една страна с мюсюлманско мнозинство не предлага равни права и човешко достойнство на жени, гейове, лесбийки, атеисти, евреи и християни.

В различна степен в Ислямския свят има епидемия от религиозно мотивирано насилие, сектариански конфликти, убийства на честта, убийства с камъни, обезглавявания, изнасилвания, изрязване на клитори и преследване на всички независими мислители и критици на ислямската вяра.

Има само една религия, която е опасна за живота на карикатуристи и писатели. Образът на само една историческа фигура, определяна като пророк, е цензурирана в мейнстрийм медиите на Запад.

От друга страна Западните ценности са гаранция за икономически, социален, политически, културен и научен  успех и могат да бъдат приложени триумфално и в други части на света, както в Япония, Южна Корея и Сингапур.  Западът пръв даде равни права на жените, освободи робите и забрани цялата позорна институция на робството.

На запад няма смъртно наказание за хомосексуалисти и дами, които изневеряват. Един автор беше казал, че  в западната култура животът е отворена книга, а в исляма е затворена – там всичко е предрешено за теб.

Всяко важно научно откритие за последните 500 години е станало в Западния свят. Западът се смее на себе си, в Исляма хумор няма, както казваше Хомейни.

Канадският писател Марк Щайн е прав, когато казва, че повечето хора, ако имаха избор, биха живели в напреднало западно общество. „Затова миграцнонните движения са от Йемен към Европа. Няма много скандинавци, които биха искали да живеят в Йемен. Дори и феновете на мултикултурализма  от лявото пространство говорят за развиващия се свят. С други думи развиващ се към нещо, което да наподобява западната цивилизация. Идеята, че всички култури са равни и еднакво валидни не е истина. Има една точно определена, относително тясна форма на цивилизационно наследство, което доставя повече просперитет, повече възможности, по-добро здравеопазване и като цяло предлага по-добра възможност да постигнете пълния си човешки потенциал от всички други общества, култури и цивилизации“, допълва Щайн.

Той знае, че е абсурдно да се преструваме, че няма разлика в културите и всички са еднакво добри или лоши.

И още малко от Марк Щайн:  „Защитниците на идеята за мултикултурализъм обичат да фразата „Кои сме ние да кажем … кои сме ние да съдим.“ Прегръщането на мултикултурализма те освобождава от необходимостта да знаеш каквото и да е било за различните култури. Щом всички са равни и еднакво ценни, какво има да се знае. След като всичко е еднакво добро или зло кои сме ние да съдим мюсюлманин-полигамист в Онтарио, който кандидатства за помощи за всяка от четирите си жени.  Мултикултурализмът обезсмисля интелектуалното любопитство, аргументите стават излишни.“

Фактите, които свидетелстват за превъзходството на западната култура пред ислямската, са безобразно много, те не са мнения и интерпретации. Интелектуалната нечестност и несъстоятелността на културните релативисти са обречени да катастрофират в челен сблъсък с дребния детайл, наречен действителност.

*Тази статия е първоначало публикувана на chronicle.bg.