Да се вторачиш в това кой точно е искал да вземе "необезпечен кредит" от КТБ и да не го върне, пропускайки как три поредни правителства наливаха "държавните" пари на депозити в нея - без никакъв обективен критерий и по собствено усмотрение и полза, - помпайки експанзията на фашизиралата банка...

Това вторачване е като да търсиш трохите около стола на нагрухтелите се с баницата, без да питаш кой им е я сервирал на тепсия.

Нищо съществено няма да се види от международния доклад за КТБ.

Първо, защото "необезпеченият" заем сам по себе си не е непременно лоша практика, ако бизнес моделът е работещ и се очакват стабилни парични потоци. Обезпечението също е субективна величина, пазарната му цена варира и не е гаранция срещу нищо - иначе нямаше да има фалирали банки изобщо.

Ако е имало "точене" и проблем, то в някакъв смисъл те се проявиха по друга схема - след ликвидната атака на станалата ненужна банка, при цесиите и прихващанията впоследствие, при покупките на безценица на активите й, при нуждата на Фонда за Гарантиране на депозитите да "тегли" заеми, за да плаща стимулираните да са в кюпа депозанти.  

Не толкова взаимната свързаност на акционерите и получилите кредит бяха проблем, защото състоянието на банката по отношение на "необслужавани" кредити до влизане на квестора беше повече от стабилно. То и у нас бизнесите неизбежно са преплетени. Истинските поуки за проблемите от КТБ са:

1) Че с държавни пари частници ставаха все по-големи и купуваха нови и нови активи, ползвайки "банката на властта" в своя полза. Което е тотално смазване на концепция за "пазар". Затова и регулатори бяха с широко затворени очи - те също са част от "държавната" политика и живеят в контекст.

2) Че този процес бе направен възможен и стимулиран от всички преки и косвени гаранции от страна на дръжавата, че "моделът" е непоклатим, че се ползва с нейното пряко одобрение.

Тоест: проблемът бе въобще в наличието на КТБ като модел на сливане на държава с бизнес.

Държавата и политическият елит си имаха любимец, захраниха го, след това той стана ненужен - и го изплюха, без оглед на драмата за депозантите, данъкоплатците и инвестиционния имидж на България.

При положение че КТБ бе считана за банка на властта и имаше косвената гаранция за спасение от държавата, вкарала вътре своите пари, няма нищо странно, че и магистрати и законодатели, както и хора от изпълнителната власт, че и куп бизнеси и домакинства са учатвали в купона. В някакъв смисъл това е рационално от тяхна страна.

А от къде са парите на държавните служители вътре - от голямата власт, която имат, респективно обективната нужда да са на твоя страна, за да правиш каквото и да било и рентата, която неизбежно извличат от този статут. Ако го наречем корупция, без да оспорим властта им на принципно равнище - е меко казано лицемерно.

Опитът сега да се търсят "конкретни" изкупителни жертви "взели необезпечен кредит", може да изглежда благороден и да има сериозен потенциал за публично одобрение, но е просто шум, лов на вещици и вдигане на политически рейтинг, който с нищо няма да подобри най-важното - разбирането на проблема и неговото бъдещо предотвратяване.