Председателят на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов определи Петър Москов като най-успешния министър в сегашния кабинет. Тези думи бяха казани по повод здравната реформа, но със сигурност не се отнасят само до нея. Петър Москов (“реформаторът” в кабинета Борисов) и Валери Симеонов се оказаха съмишленици-съидейници или нещо като съратници в полето на публичните квалификации засягащи ромското население.
Да се върнем малко назад, да си спомним:
От ефира на Националната телевизия и в интернет пространството през декември 2014 г. д-р Москов (де факто) сравни циганите със скотове и се закани да спре екипите на Спешна помощ след няколко нападения на медици в ромските квартали.
Няколко дни по-късно - на 17 декември 2014 г. - от трибуната на българския парламент Валери Симеонов нарече хората от циганския етнос: "нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи болници по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки".
На следващия ден се обърнах към главния прокурор на Република България г-н Сотир Цацаров с апел да поиска разрешение от Народното събрание за възбуждане на наказателно преследване срещу председателя на Парламентарната група на ПФ Валери Симеонов, защото изказването му от трибуната на българския парламент, засягащо циганския етнос, е престъпление против равенството на гражданите по чл. 162 от Наказателния кодекс.
Главният прокурор на Република България не само че не направи нищо. Той дори не отговори. Не направи нищо и председателката на българския парламент г-жа Цецка Цачева, която бе призована от председателя на БХК Красимир Кънев да предизвика "най-решително, незабавно и категорично разграничаване на Народното събрание от расисткото заявление”, направено от Валери Симеонов.
Когато главният прокурор и председателят на парламента не намират за нужно да реагират на подобно публично безобразие, това би могло да се определи като съучастничество в подстрекателство, тъй като отива по-далеч от институционалния расизъм, дефиниран като „набор от неосъзнати предразсъдъци, невежество, липса на мисъл и постоянна готовност да се борави с такива стереотипи, които представят малцинствата в неизменно негативна светлина”.
Прокуратурата отказа да обвини и Петър Москов в расизъм, тъй като не установи “целенасочено и умишлено подбуждане към расова дискриминация, насилие или омраза....”
Всичко споменато до тук е диагноза на едно общество, което не само че няма чувствителност към различния, към дефаворизираните представители на малцинствата, към другите...., но поради икономически причини и политическа безпътица, задълбочава своите предразсъдъци и латентен расизъм.
Толкова по отношение приноса на д-р Петър Москов към физическото и душевното здраве на населението.
