Панамските документи доказват: данъците са кражба!
Панамските документи са най-добрата илюстрация на простичката истина, че данъците са кражба.
Управляващата класа в различни авторитарни режими преразпределя данъците на хората, с цел лично обогатяване, което затвърждава тяхната власт. Същото се прави, с много по малък успех, дори в някои псевдо-републики като нашата, например. Има, разбира се, отделни примери и на политици от стари свободни демокрации. Разликите, обаче, са много. Ако едните източват пари иззети и в последствие – откраднати, чрез държавното преразпределение на обществен ресурс, другите инвестират в тези зони с цел опазване на собствените им пари от държавното преразпределително разхищение.
Тук именно трябва и да поставим разделителната линия – истинското престъпление, не само в юридически, но и морален смисъл, е именно в кражбата, а не в употребата на инструментариума на офшорните зони.
Офшорните зони не са неморални сами по себе си. Нито незаконни, засега!
Някой може да посочи лицемерието в тази действителност и аз бих се съгласил – действително, това е върховно лицемерие, но първоизточникът му е в лъжата, че данъците са справедлив и ефективен начин за постигане на обществено благо. Проблема е в това, че тези, които поддържат системата възможна, са същите политици, които утре ще искат още данъци от всички нас и още по строги регулации за частното предприемачество, за да се “бори укриването на данъци”. Което ще роди следващите “офшорки”, дори ако формално настоящия им механизъм бъде забранен в цял свят.
Левичарите вече твърдят тъкмо това – решението е в още държава, още контрол и още повече преразпределение, за да се гарантира.. какво точно? Нека да ползваме само най-яркия пример от изтеклите документи – нима най-мащабните кражби да не се случват не просто със знанието, ами дори с активното участие на държавния апарат на Руската федерация?
Данъкът може да бъде справедлив само тогава, когато не представлява насилие върху труда на хората. Държавната администрация има отговорност към гражданите и трябва да бъде поставена изцяло в негова услуга, а не обратното.
Докато тази основна несправедливост не бъде преодоляна, офшорни зони ще има и същите политици, които злоупотребяват с доверието на работническата и донякъде – на средната класа (прощавайте марксизма, но за да е достъпно и за левичарите го пиша така), ще укриват откраднатото от собствения им електорат именно по този или следващия подобен начин.
Управляващата класа в различни авторитарни режими преразпределя данъците на хората, с цел лично обогатяване, което затвърждава тяхната власт. Същото се прави, с много по малък успех, дори в някои псевдо-републики като нашата, например. Има, разбира се, отделни примери и на политици от стари свободни демокрации. Разликите, обаче, са много. Ако едните източват пари иззети и в последствие – откраднати, чрез държавното преразпределение на обществен ресурс, другите инвестират в тези зони с цел опазване на собствените им пари от държавното преразпределително разхищение.
Тук именно трябва и да поставим разделителната линия – истинското престъпление, не само в юридически, но и морален смисъл, е именно в кражбата, а не в употребата на инструментариума на офшорните зони.
Офшорните зони не са неморални сами по себе си. Нито незаконни, засега!
Някой може да посочи лицемерието в тази действителност и аз бих се съгласил – действително, това е върховно лицемерие, но първоизточникът му е в лъжата, че данъците са справедлив и ефективен начин за постигане на обществено благо. Проблема е в това, че тези, които поддържат системата възможна, са същите политици, които утре ще искат още данъци от всички нас и още по строги регулации за частното предприемачество, за да се “бори укриването на данъци”. Което ще роди следващите “офшорки”, дори ако формално настоящия им механизъм бъде забранен в цял свят.
Левичарите вече твърдят тъкмо това – решението е в още държава, още контрол и още повече преразпределение, за да се гарантира.. какво точно? Нека да ползваме само най-яркия пример от изтеклите документи – нима най-мащабните кражби да не се случват не просто със знанието, ами дори с активното участие на държавния апарат на Руската федерация?
Данъкът може да бъде справедлив само тогава, когато не представлява насилие върху труда на хората. Държавната администрация има отговорност към гражданите и трябва да бъде поставена изцяло в негова услуга, а не обратното.
Докато тази основна несправедливост не бъде преодоляна, офшорни зони ще има и същите политици, които злоупотребяват с доверието на работническата и донякъде – на средната класа (прощавайте марксизма, но за да е достъпно и за левичарите го пиша така), ще укриват откраднатото от собствения им електорат именно по този или следващия подобен начин.
