Освен отявлената свинщина с Фонда и работещите там хора, най-много ме ядосват първосигналните реакции... каквито не липсват и сред моите иначе нормални приятели. Затова искам да си дам двата цента, пък вие си преценете какво да правите с тях:
1. ДОКАЗУЕМО е, че под Павел Александров Фондът работеше изключително ефективно, което не може да се каже за годините преди това, нито за 6-месечния период, в който не беше директор. Фактите са out there, някои споделих вече, цифрите са видими за всички от отчетите за работа на ЦФЛД, досиетата на децата се обновяват ежедневно на сайта.
2. ЛИЧНИЯТ ми нееднократен опит с Фонда е, че при добър ангажимент и колаборация с лекуващия екип, децата заминават срочно, а някои даже в рамките на 3-5 дни. Личните ми наблюдения не показват нито един случай, в който Фондът носи вина за провал на лечение. Разбира се, приемам, че нямам наблюдение върху абсолютно всички казуси, и не мога да давам гаранции.
И тук опираме до един от основните проблеми...
3. Добрата колаборация с лекуващите лекари е нечувана РЯДКОСТ. В момента, в който се реши, че едно дете е за лечение в чужбина, голяма част от колегите просто абдикират, защото смятат, че това е работа на Фонда. Да, ама той е административна, а не медицинска структура. А лекарите (от чужбина) обичат да си комуникират с лекари. Оказва се, че да се осъществи подобна комуникация, е изключително трудно. Единици са лекарите, които познавам, които поддъжат такава с чуждестранните колеги, които лекуват техни пациенти. В общи линии принципът е "далече от очите, далече от ума".
4. По същата причина понякога е трудно да се намери Клиника, която да приеме дадено дете. Вместо да бъдат насочени към определени 2-3-5 клиники, които специализират в лечението на дадено заболяване, служителите на Фонда често са оставени сами да търсят къде да го изпратят, без разбиране на медицинската ситуация и произлизащите от нея специфики (защото това не им е работата). Само че трябва да имаме предвид, че те обслужват годишно и на практика едновременно 1200 деца (!), като лечението и проследяването на много от тях отнема повече от една година. Фондът не просто "дава" едни пари, той организира и подпомага издаване на паспорти, купуване на самолетни билети, настаняване, връщане и комуникация с всяко едно от тези деца и неговите родители. Плюс това отговаря за закупужането на лекарства и консумативи на лечението на деца в България, за което също води отчетност. Това всичко се поема от цифром и словом седем служители.
*Тук някъде попада случаят с бебето Дилян, който беше използван като тригер и параван за настоящата акция, ноп не бих искала по морални съображения да дискутирам публично.
5. Забавяния се случват често и основно, когато лекарите, от които е поискано експертно становище, го забавят или дадат отрицателно такова (т.е. че няма нужда дадено дете да замине, тъй като това лечение може да се осъществи и в България.) В някои случаи това наистина е така, а историята познава и немалко, в които Фондът е търсил второ и трето становище, за да може все пак да оправдае заминаването на някое дете.
6. Откази се получават почти изключително в случаи, когато се касае за медицински ненадеждно лечение в съмнителни клиники. Разочарованието и емоциите на родителите са основателни, но критичната мисъл е задължителна за страничните наблюдатели.
7. Забавяния се случват също, ако по някаква причина отношенията с дадена Клиника са били компрометирани, което се случи основно по време на директорството на Ива Станкова и периодът от време през есента на 2015 година, когато бяха преустановени плащанията от МЗ към Фонда поради текуща проверка на прокуратурата, която беше прекратена поради липсващи доказателства за злоупотреби.
8. Миналата седмица трима от членовете на Обществения съвет към Фонда, който гарантира коректност и прозрачност на дейността му, бяха сменени без позоваване на причина, и без аргументация в полза на хората, с които се сменят. Поне в единият от случаите става дума за разчистване на лични сметки.
9. Не знам дали е необходимо да коментирам показната акция (на какво разчита и какво означава за държава като България) и мълниеносното назначение на нов директор без конкурс.
10. Резултатът от всичко това ще бъде пренасочване на средства към отделни лекари в България, чиито умения, компетентност, морал и сръчност са под съмнение, но алчността им не е. Също така е съсипана една работеща структура, за да бъде в крайна сметка употребена и погълната от нелепия държавен апарат. Всичко това, наместо да се инвестира в изграждане на база, компетентност, морал, умения и сръчност, за да можем някой хубав ден действително да си лекуваме децата сами.
Не, не мога да гарантирам, че Павел Александров е изцяло бял и добър. И да, във функционирането на Фонда има известни проблеми, които нееднократно са назовавани, но МЗ реагира по междувременно добре известния ни стереотип - никак. Докато не викне спецчастите.