Българският фолклор е прекрасен, обаче е време да ви влезе в празните глави, че не може да го навирате навсякъде, с повод и без повод.

Зарята също е хубаво нещо, но и на нея не ѝ е навсякъде мястото.

И чубрицата е прекрасна подправка, ама тирамису с чубрица не се прави.

Задължителното изучаване на народни танци в училище (общо 22 на брой, както с гордост потропнаха в танцова стъпка от МОН) не е лошо. Просто е нелепо. Като гайди на бизнес форум и Николинка на туристическо изложение.

Ама това щяло да замести прескачането на коза... Някъде може и да прескачат. Има училища, където играят волейбол, в други залагат на баскетбола. Някъде тичат или скачат. И проблемът не е в хората и ръчениците (и валс да преподават, все тая), а в това, че вместо да направят часовете по спорт, музика, рисуване и т.н. часове за почивка от сериозната и натоварена програма, нелепи министерски чиновници и амбицирани даскали, държащи да покажат, че музиката или физическото са важни колкото математиката, ги превръщат в поредното неприятно преживяване на територията на училището.

Българското училище просто е един малък ад от национални и лични комплекси. Това, което излиза като резултат е следствие на това. Толкова.

Снимка: In Life