Учени от Станфордския институт за социологически явления, чрез психолингвистичен анализ на писмените работи на около 1000 политически активиста от над 20 държави, са установили пряка зависимост на политическите възгледи на индивида от неговия IQ (коефициент на интелигентност).
Като материал за анализа са използвани публикации в официални издания на политически партии и вестникарски статии от известни журналисти, представляващи една или друга позиция. Включени са и записките от авторитетни блогъри от популярни платформи като Facebook, Twitter, Live Journal и Blogpost.
1. Най-умни се оказват либералите, чийто IQ се движи средно между 125 и 155.
Каръл Люис, психоаналитик: "Либералите са тези, които ежедневно използват главния си мозък, което ги отличава от политическите им опоненти. Трезвият поглед върху заобикалящата ги действителност, склонността към познания, възпитаносттта, способността за продуктивна дейност - всичко това е по-типично за тях, отколкото за останалите, което обяснява и значителното присъствие на перспективни учени, успешни предприемачи, творчески личности и други подобни в идеологическото пространство на либерализма."
2. След либералите са консерваторите. Техният среден IQ възлиза на 105 - 120.
"Не мислят, защото се страхуват" - така ги характеризира Каръл Люис. "Консерваторите се боят да използват своя ум в пълна степен, тъй като са твърде религиозни, а свободомислието, както е известно, е страшен грях. Именно затова постите, молитвите и забраната за абортите са основа на политическата им дейност."
3. След консерваторите идват социалистите с ниво на интелекта между 90 и 110.
Каръл Люис: "Социалистите също се отнасят отрицателно към интелектуалната дайност, но имат напълно различна причина за това - нежеланието да активизират клетките на главния мозък в процеса на умствената дейност. По-просто казано: левите не мислят, защото нямат желание за това. Не е за чудене, че именно на мързела е основана цялата социалистическа идеология."
4. Списъкът се затваря от етатистите (държавистите), които - според резултатите от проучването - имат най-нисък интелект, 85-95.
"Не мислят, тъй като нямат с какво" - констатира Каръл Люис, при което предлага и психологически портрет: "Като хора слабохарактерни, безропотно подчиняващи се на началството, леко възприемащи на доверие всякаква информация, ограничени откъм познание, а също неспособни на каквато и да било дейност, те лесно се поддават на чувството на ненавист към онези, които са постигнали успехи особено в икономическата дейност и които, по тяхно мнение, са постигнали благосъстоянието си по незаконен начин. Обект на омраза често стават и хора от интелектуалната сфера - което е обяснимо, тъй като в диалог с образован човек привържениците на етатизма се чувстват непълноценни, а това не може да не предизвиква буря от негодувание. Осъзнаването на собствената неспособност да промениш каквото и да било, пълната безпомощност ги тласка към наивната мечта за твърд авторитарен лидер, който ще въведе ред в държавата и ще накаже всички тези "мошеници-буржоа" и "отвратителни интелигенти"; имуществото на първите, разбира се, би било иззето и "честно раздадено" на привържениците на дадената политическа идея", - казва в заключение психоаналитикът.
