Мултикултурализмът е чудесно нещо, но не и когато уважението към различния се гради единствено върху факта, че е различен. Откъде накъде някой арабин ще ме уважава, само защото съм бял? И откъде накъде аз ще уважавам някой, само защото е мюсюлманин? Или защото е с дръпнати очи? Нито една успешна мултикултурна държава не е станала такава, защото различните в нея са се уважавали, само щото са различни. Какво е накарало английските имигранти в САЩ да уважават прииждащите немски, испански и италиански имигранти? Че дори и шотландски и ирландски? Та тези нации едвам са се гледали по онова време (да не кажем, че откровено са се клали в Европа).

Шотландецът не е бил уважаван, защото е различен. Бил е уважаван, защото е правил супер яко уиски и всички са купували от него. Испанецът не е бил уважаван, защото е различен. Бил е уважаван, защото е направил най-яката ферма и е произвеждал най-вкусното телешко. Немецът не е бил уважаван, защото е шпрехал някакъв неразбираем език.

Бил е уважаван, защото е бил най-добрият ковач и е създал най-добрата ковачница, без която другите не са могли. Класическият либерализъм и "мултикултурализъм" няма нищо общо с това да уважаваш и толерираш някой, защото е бял или черен, защото е християнин или мюсюлманин, защото е чукче или циганин.

Камоли да му даваш по 2000 евро социални помощи, само щото е различен. Който иска да е мулти-култи, да идва в Европа, да работи здраво, да е полезен за всички и така ще си спечели уважението. Другото е паразитизъм от идващите и глупост от посрещащите.