Когато се опитваме да критикуваме носталгията трябва да внимаваме да не изпаднем в същия тип психологически капани и клишета, които уж се опитваме да атакуваме. Този пост не е конкретно насочен към "Времеубежище" на Господинов, а по-скоро провокиран от разсъжденията в някои ревюта на книгата, на които попаднах.

Има един много прост и директен начин, по който можем да критикуваме носталгията, който може да се окаже и много пошъл и повърхностен. Този начин е да я интерпретираме като психологически феномен породен изцяло от личните емоционални проблеми на тези, които я изпитват. Дядо изпитва носталгия по времето на Тодор Живков, защото тогава е бил млад, пълен с живот и не е трябвало да взима виагра.

Ние пре-измислихме демокрацията: логиката на представителната демокрация е да избереш политически лидери и партии, които да направят законодателно мнозинство в парламента, а то да излъчи изпълнителна власт, ерго правителство. Идеята е именно лидерите на партиите, участвали на изборите, да оглавят кабинета. За тях, Бога ми, са гласували хората!

Всъщност, ние не осъзнаваме, че избираме представители, които избират техни представители във властта. Триумф на споделената безотговорност. За пореден път. Борисов, например, за втори пореден; преди това Трифонов, а сега ДБ с неучастие с министри в предложения проектокабинет на ПП. Смях в залата, господа и другари от всички краища на отечеството!