Тази сутрин самолет на австрийските авиолинии лети от Виена за София. Десет минути преди да кацне от столичното летище им казват, че пистата не е подготвена и да кръжат 20 мин. След още 10 минути им казват, че 3 часа ще е затворено и те тръгват към Белград, защото нямат гориво. След 30 минути им казват, че е отворено. Пилотът отказва да се върне, защото вече не знае на кого да вярва и ако пак го затворят, ще трябва да кацне на магистралата. Каца в Будапеща, после се връща във Виена.

Прочети още: Кошмарното Летище София

Носителят на Нобелова награда за икономика Ангъс Дийтън коментира, че навлизането на роботите в нашето ежедневие е много по-страшен процес от глобализацията и ще застраши повече работни места.

Прочети още: Заплахата от роботите

Мисля, че е наивност до глупост, освен ако не е осъзната или още по лошо неосъзната корист, да се надяваш и инфантилно, за жалост на лош, изпотен от клишета език да твърдиш, че някой, който не иска да смени системата може да направи нещо различно от всичко, на което сме били свидетели.

Прочети още: Политическите Карабас Барабаси

Около Нова година станаха три години откакто не сме в България. Сменихме три държави. Никога няма да се нарека емигрант. За този период срещнах ужасно много хора, които пътуват и сменят държавите и работите си, и не считат това за емиграция. Хора, които имат нужда да пътуват, да преживяват нови неща, търсещи хора. Неспокойни души. Спират, когато усетят, когато са убедени, къде точно е тяхното място. Тези мисли ме провокираха да напиша няколко мои си извода - може да са правилни, може и да не са. Някои сигурно са банални, но пак са си мои, лично преживяни.

Прочети още: Светът чака да бъде открит