Още не стихнали гърмежите в Париж и ние бързаме да ударим себе си. След първите мигове на шок и стрес от терор като този във френската столица в петък вечерта, точно когато единството и съпричастността набираха скорост, тогава стана друг атентат. Невидим за окото, но болезнен за душата. Тогава удариха "своите". Започнаха обвиненията защо си слагаш френското знаме и палиш свещи пред френското посолство, а не плачеш за взривения руски самолет или за атентата в Кения по-рано тази година, или за някоя друга трагедия, станала или ставаща всеки ден някъде по света. Това е брутално нападение над личността и нейната психика да реагира на нещо познато.

Прочети още: Атентат срещу емпатията (видео)

В седмицата, в която бяхме свидетели на терористични атаки в Бейрут, Багдад и Париж, някои хора поставят въпроса дали атентатите над Западните страни засенчват всички останали?

На снимките са изобразени последиците от бомбения атентат в Бейрут и цветя оставени след трагедията в Париж.

BBC Newsday разговаря с дигиталния журналист Саракши Рай относно „селективното възмущение на Западния свят“.

Прочети още: Западните трагедии получават повече внимание?