Опитах се да бъда достатъчно убедителен в книгата „ПР практика: взаимоотношения с клиенти“ и всъщност само мнението на читателите ще покаже дали съм успял, коментира авторът д-р Александър Христов в специално интервю за b2b Media. Д-р Александър Христов е известен ПР специалист и университетски преподавател. С ПР се занимава от 18 години с кратко прекъсване за казарма. През последните шест управлява стратегически проекти като Акаунт директор в ПР агенция Civitas България, като с екипа на агенцията има 7 награди за кампании. Работил е и от страната на клиента - ПР директор и специалист, работил е като журналист и е започнал пътя си като момче за всичко в малка консултантска компания.

Председател е на БДВО от 2011 до 2013 г., а в момента е член на УС. Преподава маркетингови и ПР дисциплини в УНСС и в НБУ, а в първия университет за последните две години е номиниран за преподавател на годината. 

Спи бързо и пише бавно - автор е на предишната книга от тази тема (ПР практика: работа с агенция), съавтор и преводач на няколко, има и над 70 публикации у нас и по света.

Спи бързо и пише бавно – това като рецепта ли да го приемаме? 
Ако имаше универсални рецепти за успех в писането и в ПР, те отдавна щяха да са приети. И да се изпълняват от всички. И нямаше да е интересно. Все пак, ако има нещо, което най-много се доближава до функциите на рецепта в ПР, то е да се информираме, да мислим и да се аргументираме. Не да извършваме механично работата си и да се взираме в детайлите, а да мислим стратегически. И да създаваме взаимоотношения. В това се опитах да бъда достатъчно убедителен в книгата „ПР практика: взаимоотношения с клиенти“ и всъщност само мнението на читателите ще покаже дали съм успял.

Кое е по-важно в ПР-а – колко си прочел, колко си написал, колко си преживял?
Четенето е вечно, а написаното в ПР много бързо остарява – професията е изключително динамична. А за да бъдеш наистина полезен на себе си и на колегите, трябва наистина да си преживял много. Бедата на ПР в момента е, че тези, които най-много преживяват, или по-скоро изживяват успеха на големите си кампании, по-малко пишат. Или не се захващат да преподават. Защото когато споделяш знание или опит, той не изчезва, той се удвоява. И така постоянно издигаме нивото на професионализъм в ПР, което е от полза за всички.

Какво от ПР практиката и взаимоотношенията с клиенти не успя да влезе в страниците на тази книга?
Съжалявам, че прекалено късно, след като книгата вече беше в печат, формулирах онова нещо, което използвахме, за да я представим – мисълта, че ако клиентът в ПР винаги е прав, то чудно защо още ти е клиент. Това съдържа най-важното от идеята, че ПР специалистите трябва да бъдат високо квалифицирани консултанти, които да разбират бизнеса, да предлагат работещи комуникационни решения и да ги аргументират блестящо. А също и, разбира се, да носят отговорност за всичко това. Малко или много това мое виждане, многократно потвърждавано в практиката, намира място в книгата. Но е важно да се каже ясно не само защото носи стратегическата роля в работата ни, а и защото дава самочувствие на ПР специалистите.

Вашите студенти и всички ПР практици със сигурност ще прочетат книгата, но за кого още е написана и какво може да извлече, да речем реалният бизнес, от нея?
Смея да мисля, че реалният бизнес също ще извлече ползи от текста, особено когато става въпрос за обслужването на клиенти. Независимо от това какво продаваме, е време да разберем, че взаимоотношенията с потребителите започват много преди продажбата и би трябвало да завършат много време след нея.

Как ще изглежда следващото книжно продължение по темата “ПР практиката”?
Още не знам, но вече приятели и колеги ме закачат, че трябва да е свързано с управление на времето – едва ли и не защото се справям добре с това, макар че самият аз изобщо не съм убеден, че е така. Но мисля, че много важна тема на следваща книга, свързана с ПР практиката, е измерването на ефективността. Това е може би ахилесовата пета на ПР в момента, не само в страната ни, а и в света.