Покрай големите компании ще започнат да растат и по-малки, старт-ъпи и така ще се роди българската Силициева долина, коментира Ираван Хира, Генерален директор на Хюлет-Пакард България.

Иравaн Хира e Генерален директор на Хюлет-Пакард България и на Хюлет- Пакард Глоубъл Деливъри България Център в продължение на над пет години.

Под ръководството на Хира Хюлет-Пакард България е ултимативен лидер в ИТ сектора в страната ни и постига пазарни резултати, които извеждат българското подразделение на компанията на водеща позиция в региона на Източна Европа.

През периода Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Център става най-големият работодател в ИТ индустрията в България с над 6000 служители и реализиран износ на услуги на стойност от 260 милиона лева само през 2014 г.

Сред приоритетите на г-н Хира са утвърждаването на лидерството на Хюлет -  Пакард в България, внедряването на технологични иновации за постигане на  устойчив икономически растеж, развитието и популяризирането на
корпоративната социална отговорност като важна обществена функция на  компаниите и стимулиране на предприемачеството в сферата на високите  технологии в страната ни. Заради активната си дейност в тези  направления,  Ираван Хира е избран за председател на Българския форум на бизнес лидерите  през 2013г.

Г-н Хира, какви са предстоящите приоритетни теми и събития на БФБЛ?

Програмата на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ) е доста натоварена в следващите седмици и месеци. Темите са всеобхватни и интересуват и бизнеса, и обществото – устойчиво развитие, социална отговорност, добри практики. През изминалите няколко месеца имахме срещи с представители на изпълнителната власт и на бизнеса, направихме и няколко форума в големите градове на страната. Това, което ни предстои най-скоро, е среща с вицепремиера Меглена Кунева в края на април. Темите, които ще се обсъждат, са много актуални – планът Юнкер, как той би повлиял на устойчивото развитие на България и какво очаква бизнесът от него, както и икономическите ползи от българското председателство на ЕС след две години. Реформата в съдебната система и намаляването на административната тежест за бизнеса са другите две теми. Срещите са в работен формат – от една страна ние се запознаваме със стратегиите, приоритетите и какво предвижда правителството да направи, а от друга страна даваме обратна връзка, правим своите коментари и предложения по тези теми. Срещите минават в работна атмосфера и забелязвам, че нашите идеи се чуват, някои се отразяват, а и получаваме обратна връзка какво се очаква от нас, от бизнеса, така че да вървим в желаната посока – да направим България добро място за инвестиции, работа и живот.

Наскоро БФБЛ връчи своите Награди за отговорен бизнес 2014. Спечелилите в категория „Инвеститор в околната среда” получават правото да участват в конкурс на Европейската комисия. За какво става дума?

Няколко позитивни тенденции наблюдавахме по време на тазгодишните Награди. Първо, имаме значителен ръст на участващите компании – с над 10%, включително нови компании, които развиват свои социално отговорни инициативи. Зелената тема е по традиция със сериозно присъствие, като тази година отново имаше повишен интерес към нея, номинирани бяха много и различни проекти в подкрепа на околната среда. Това, което за нас беше много приятна изненада, е, че наред с големите мултинационални компании със сериозни бюджети, има и много компании от малкия и средния бизнес,  някои  от тях стартъпи или на една-две години, при които зелената тема и въобще социалната отговорност са част от фирмената стратегия. Това е много добър знак. Освен интересните и разнообразни номинации за мен лично беше приятна изненада това, че малки компании успяха с иновативност да се преборят за големите награди. Колкото до вашия въпрос, да, спечелилите първите три места в категория „Инвеститор в околната среда” компании имат възможност да участват в Бизнес наградите за околна среда на Европейската комисия през 2016 г. Тримата финалисти имат осигурено място, тъй като БФБЛ е национален координатор на конкурса – един от най-престижните в Европа. Искрено им желая успех.

Освен че инициира за 12-та поредна година своите “Годишни награди за отговорен бизнес”, БФБЛ е и партньор на b2b Media в Петте издания на националния конкурс “Най–зелените компании в България”. Вие самият смятате, че е необходима преди всичко промяна на съзнанието. Това ли е правилната посока – да сме социално-отговорни, да работим за утвърждаване на градивни послания?

За тези години 16 години откакто съществува Форумът и в 12-годишната история на Наградите забелязваме ръст в социалната отговорност на бизнеса. В пъти е нараснал броят на компаниите, възприели социално-отговорното поведение като част от своята корпоративна политика. Това далеч не се прави като форма на ПР, а защото бизнесът осъзнава, че за да има просперитет и устойчиво развитие е много важно да се изгради устойчива, здравословна среда – запазена природа, здраво общество с нормални и етични практики, образовани служители, които имат самочувствие и могат да се грижат за себе си и да помагат на хора в нужда. Когато се изгради подобна екосистема, идва и просперитетът както за бизнеса, така и за обществото. През последните 15 години наблюдаваме растеж и израстване както на обществото, така и на бизнеса, който вижда, че като помагаш на другите, помагаш и на себе си. За да получиш, трябва първо да дадеш. Това е мотото, което бизнесът вече осъзнава.

Бизнес средата се променя бързо. Спешни иновации и промени в икономиката са наложителни и неизбежни. Все повече страни се стремят да изградят конкурентоспособна, нисковъглеродна и ресурсно-ефективна икономика. Вие сте представител на бизнеса, който търси и налага иновации. Какви са „зелените” иновации в ИТ бранша и какво предстои в тази посока?

Всяко поколение има своя водеща индустрия. Преди 200 години водеща е била леката индустрия, по-късно това е транспортната индустрия, дала възможност на САЩ да превозват хора и товари от изток на запад и обратно и това е помогнало за разцвета на икономиката и на обществото. В последно време водеща е телекомуникационната индустрия, направила възможно да общуваме независимо от разстоянието. Днес нашият живот и работа са силно зависими от телекомуникационните технологии. Тази индустрия променя начина, по който правим бизнес, а и начина, по който живеем. Според наш анализ, ако всички изчислителни центрове, с които бизнесът работи в световен мащаб, се съберат на едно място, за захранването им ще е необходима електрическа енергия, достатъчна да захрани цяла Германия. С други думи информационните технологии са една много сериозна икономика и на този етап консумират сериозни количества енергия. Представете си какво е въздействието върху околната среда. Затова и нашата индустрия се насочва към енергийно-ефективни производства. Чрез иновации търсим значително спестяване на консумираната енергия. В тази посока нашата компания още миналата година анонсира нов тип сървъри – изчислителни машини с нов тип процесори, с които постигаме над 95% икономия на електроенергия, над 97% икономия при охлаждането и, не на последно място, намаляваме размера на цялата техника, за да не се налага да се изграждат огромни сгради. Това е една от посоките, в които работим. Другата тема е топлината, която изчислителните машини произвеждат, и необходимостта тази топлина да бъде отнемана чрез климатици. Изработихме машини, които се охлаждат на базата на вода без да се налага да се ползват климатици. Водата може да се използва за отопление на сградите или да се изведе навън. Мисли се в тази посока, защото разбираме, че зелените технологии ще дадат тласъка. Ако ние не се заемем с този въпрос, след време ще се наложи цялата електроенергия на Европа да захранва тези центрове. Ако не се вземат мерки сега, след няколко години ще е късно. Това са неща, които не се виждат, но се мисли сериозно и вече има приложения в тази посока.

Българският бизнес иска модерно образование. Какви са основните проблеми и възможните решения? Съвсем скоро форумът проведе среща с представители на Комисията по образование в парламента.

Темата образование и квалифицирани кадри в България не е проблем само на големия бизнес, това е проблем за целия бизнес. Това го виждаме и при нас във Форума – няма дискусия, при която този проблем да не се слага на масата. Срещата, която  организирахме, бе с идеята да получим информация от източника. Срещнахме се с председателя на парламентарната Комисия по образование и наука г-жа Милена  Дамянова, от която научихме какви промени се предвиждат в училищното и предучилищно образование. Знаете, че законопроектът е внесен за обсъждане и предстои да бъде разгледан в пленарна зала. Искахме да получим точна информация какви са заложените основни реформи и как те ще направят образованието по-модерно. Дискусията беше интересна и продължи много над планираното време, което е показател за сериозния интерес към темата. Присъстваха компании от всички сектори – услуги, производство, а не само ИТ индустрията, за която често се смята, че е най-потърпевша. Стана ясно, че всички компании търсят и технически кадри с общи и със специализирани познания. Удовлетворени сме от информацията, която ни беше предоставена. Ако законопроектът бъде приет в този му вид, много от проблемите биха се решили. Разбира се, ефектът няма да е видим веднага. Както стана ясно на срещата, ако законопроектът влезе в сила, първият випуск ще завърши образованието си през 2027 г., т.е. говорим за дългосрочно стратегическо мислене. Ние разбираме, че без такова мислене сега не може да очакваме резултати в бъдеще. Дано тези належащи промени, от които обществото, икономиката и бизнесът имат нужда, да бъдат възприети и да имаме съвременно образование. Ако преди години основният капитал на бизнеса са били природните богатства и ресурси, днес този капитал е сивото вещество, знанията и уменията. Нашата държава трябва да се опита да се възползва от умствения капитал, така че младите хора да получат адекватно образование, приложимо в дългосрочен план. Това ще повлияе положително и на обществото, и на цялата ни икономика.

В България бизнесът е концентриран основно в столицата и в големите градове. ИТ браншът е с възможност да се даде работа и развитие на малките населени места в страната. България може ли да се превърне в Силициева долина?

В бизнеса това се нарича „прозорец на възможностите“. Днешното поколение е силно зависимо от информационните технологии, от една страна, а от друга България има потенциал в това отношение, така че този прозорец стои отворен. По какъв начин ще успеем да се възползваме от него зависи до голяма степен от бизнеса, но също и от правителството и стратегията му по отношение на тази индустрия. Очевидно поради световната финансова криза през 2009 г. голяма част от големия бизнес започна да преосмисля начина, по който работи. Започнаха да се търсят начини за оптимизация, за по-правилно планиране на производствените процеси и това предизвика сериозен ръст на аутсорсинг и ИТ индустрията. България успя да заеме своето стратегическо място по няколко причини. Първата е нивото на кадрите. Българските служители на Хюлет-Пакард имат много сериозна добавена стойност. Тогава, когато трябва да се вложи знание и опит, за да се реши някакъв проблем, това ние наричаме trouble shooting – няма решение и ти трябва да измислиш и да внедриш някакво решение, тогава българският потенциал е много конкурентен. Ние сме далеч по-конкурентни в това отношение от държавите в Далечния изток – Индия, Китай, които са много ефективни в транзакционните процеси. Когато трябва да се генерират идеи, българите имат конкурентно предимство на приемлива цена. Клиентите, които обслужваме, са много доволни от качеството на услугите, които получават от българския център. За Хюлет-Пакард инвестицията в България е много успешна. Разполагаме с капацитет от 6000 служители в София и това е много добра предпоставка те да продължат да работят в компанията. Някои от тях ще напуснат, ще направят своя или ще се преместят в друга компания, но имаме добър инкубатор, който започва да се развива. Виждаме, че покрай компании като Хюлет-Пакард започват да израстват и други фирми. Ще се радвам да има и други компании с нашия размер и съм сигурен, че е въпрос на време това да се случи. Покрай големите компании ще започнат да растат и по-малки, старт-ъпи и така ще се роди българската Силициева долина. Основният проблем са кадрите и как да мотивираме хората да се запалят по тези технологии. Когато си вътре, те не са толкова страшни, когато си отвън, всъщност работата е много интересна. Така че работим в тази посока. Смятам, че с малко повече обединени усилия нещата ще се случат. Мечтата е обозрима и осъществима.