За да се изправим, трябва да гледаме нагоре

Детайли: manifesto.bg

Никое велико откритие не е направено докато откривателят се е намирал в зоната си на комфорт. Ние в момента сме изцяло извън нея – и със сигурност това ще извади най-доброто от нас като бизнес хора, стратези, предприемачи, казва Катя Димитрова, основател и собственик на ПР агенция „Интеримидж“, председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) в периода 2016 – 2018 г в специално интервю за b2b Media.

Нека започнем с проучването, което представихте наскоро относно потребителските нагласи в настоящата ситуация – как се променят бизнесите и потребителите по време на кризата?

Кризата Covid19 буквално се стовари върху бизнеса без възможност за никаква предвидимост, какво остава за подготовка.

Въпреки това компаниите у нас успяха да реагират бързо, след което да преминат в период адаптация. Доста от тях са вече на етап намиране на адекватни решения и тяхното прилагане.

Гъвкавостта на нас като нация, адаптивността ни, съобразителността...черти, характерни в исторически план, помогнаха за това.

Не може да се каже същото за брандовете. Първоначалните похвални реакции на бизнеса бяха насочени основно вътрешно – към преформатиране на работата, към екипите и тяхното преструктуриране в новата ситуация, към работната среда там, където тя изисква специална грижа (магазини, банки, производства, строителство).

Брандовете не просто закъсняха – те реагираха панически и през първите две седмици след обявяване на извънредно положение много от тях спряха комуникация с публиките си в невъзможност да вземат трезво решение как да продължат.

В пълен ступор изпаднаха тези, за които кризата направи продажбите / функционирането невъзможни.

Да видят в кризата въможност се оказа визия, замъглена от оперативното свиване или временно спиране на приходите, от нарушените вериги за доставки, от липсата на директен контакт с потребителите или слаба дигитализация.

Секторът на комуникационните агенции реагира бързо и адекватно в стремеж да подкрепи клиентите и запази ефективността на техните кампании. На последните обаче им отне време, през което в паниката си се чудеха дали това не е ход на агенциите, за да запазят работата си – скептицизъм, също характерен за нацията ни... Докато и двете страни не си стиснаха ръцете на точката, че всяка прави крачки в посока устойчивост : клиентите, да останат дългосрочно ангажирани с агенциите си въпреки намалението на бюджети и такси за обслужване; агенциите – геерирайки постоянно кризисни препоръки, проучваниа и анализи с данни, за да подкрепят обосновани и работещи решения за бизнеса.

Време за паника или време за анализи и трезви решения?

Паниката отмина. И пазарът показа, че е време за трезви решения. Има достатъчно данни, и наши и чужди, на които бизнесът да стъпи за да се трансформира адекватно и да не загуби контакт с публиките си.

В момента да изградиш бранд струва много по-малко, отколкото тоа би струвало в нормален пазар, но е вярно и обратното – самоцелно свитата инвестиция точно в този момент ще доведе до многократно по-големи разходи за бизнеса да възвърне позиции, когато новата нормалност настъпи.

Къде най-често се губи фокусът и как бизнесът би могъл да започне да се подготвя за пътя напред?

Няма паника, но има страх… И хората и бизнесът имаме страх от неизвестното и това е нормално. Страхът “размътва” средата и стратегическите решения са по-трудни. Моята теория е, че новото бъдеще принадлежи на истински смелите и опитните предприемачи. Подчертавам, на опитните…в безпрецедентна ситуация като тази, погледът назад, опитът с предходни кризи от първо лице, имат огромно значение. Младите фиданки са по-малко устойчиви на бурята от здраво вкорененото дърво – успешното оцеляване ще бъде на страната на подготвените.

Какво пропускаме да видим, докато се фокусираме върху трудностите и надвисналите заплахи?

В началото паниката и неизвестността попречиха да видим нещо много важно. Нещо, което се очерта като тенденция в кризата Covid19 – връщането на ценностите. Както в бизнеса, така и в личен план. Подкрепата между конкуренти, съпричастността, сигурността преди продажбите , отворената врата на компаниите и други да ползват част от тяхната експертиза и ноу хау. Стремежът да запазим хората, да подържаме висок дух в екипите си, да подадем ръка за подкрепа дори когато се налага да се разделим с някого. Надявам се, че тази ценностна система ще се запази трайно.

Кое състояние можем да започнем да наричаме „новото нормално“ и доколко е важно да се адаптираме към него? Какви са тенденциите и какво би могло да ги преобърне?

Вероятно извънредното положение ще приключи скоро. Вероятно рестриктивните мерки ще започнат да се облекчават…но не изведнъж, а една по една и частично. Вероятно скоро няма да пътуваме така, както го правехме преди и светът няма да ни е точно “на една ръка разстояние”….Но дигитализацията ще направи всичко това много по-поносимо.

Новото нормално ще е като старото, но в пъти по-малко. По-малки обеми на бизнеса, по-стегнати екипи, по-неразточителни офиси….част от които факти не са изцяло негативни. Разходите ще се разпределят по-стратегически, иновациите ще взимат връх и бизнесът отново ще има възможността да печели. И да реинвестира тези печалби спрямо новата реалност – с други приоритети. Технологии и хора. Вместо офиси, самолети и яхти.

Не можем да преобърнем тенденцията към трансформация и промяна – но можем да хванем вълната и извадим позитиви. Можем да преобърнем кривата на бизнеса нагоре в новата ситуация. Никое велико откритие не е направено докато откривателят се е намирал в зоната си на комфорт. Ние в момента сме изцяло извън нея – и със сигурност това ще извади най-доброто от нас като бизнес хора, стратези, предприемачи.

Какви са най-подходящите комуникационни похвати?

Контактът с публиките – дали това са потребители (B2C компаниите), търговски партньори (B2B) или екипите ни (бизнесът е Работодател и качествените кадри ще са му особено необходими в новата реалност) – трябва да бъде постоянен, адекватен, с грижа, иновативен и даващ решения.

Тези, които загубят вниманието на публиките си сега, трудно и скъпо ще ги възвърнат после. А и рискуват допълнителни негативи от факта, че са “липсвали” – и не са показали грижа, съпричастност или опит да бъдат полезни.

Рискът да бъдат поставени в графата “само продажбите ги интересуват” е голям и дори да сме наясно, че бизнесите работят възмездно и с цел печалба, да покажа, че се интересуват какво е важно за нас е от ключово значение.

Твоите Топ 3 съвета за справяне в кризата?