Главният икономист на УниКредит за ЦИЕ Любомир Митов очаква тест за устойчивост, но и стабилни темпове на растеж за България.
На фона на благоприятната външна среда в началото на година, темповете на растеж в Централна и Източна Европа предложиха положителна изненада, но тези в Русия, Украйна, Западните Балкани и особено Турция останаха като цяло разочароващи. Това каза международно признатият български финансист Любомир Митов при първото му официално представяне пред медиите в България като главен икономист на УниКредит за ЦИЕ.
Любомир Митов беше главен икономист за развиващите се европейски пазари в Института по международни финанси във Вашингтон, където работи от 18 години.
Той е заемал позициите старши икономист в представителството на Световната банка в България и Министерство на външноикономическите връзки.
Г-н Митов, каква е ситуацията в региона, на база последните анализирани данни?
Въпреки много благоприятната среда темповете на растеж в различните подрегиони на ЦИЕ се характеризират с нарастващи различия. За разлика от близкото минало растежът в региона този път е базиран на много по-широка основа – увеличаване на инвестициите, възстановяване на индивидуалното потребление, подобряване на пазара на труда, повишаване на реалните доходи и като цяло намаляване на задлъжнялостта.
В останалата част от региона инфлацията може да изненада в посока нагоре, ако пазарът на труда остане стабилен, а спадът на цените на горивата и храните обърне посоката си в края на годината.
Въпреки благоприятните перспективи, много рискове все още са на дневен ред, сред които е и потенциалното увеличаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ.
От това решение биха били засегнати всички, но страните в ЕС и по-специално в Централна и Източна Европа биха били по-устойчиви, тъй като макроикономическите им дисбаланси са минимални. Сред другите възможни рискове в региона са разрастване на конфликта в Украйна и евентуално излизане на Гърция от еврозоната.
Какво можем да очакваме в тази обстановка за България?
Значителното ускоряване на българския износ, което в реално изражение сега превишава пика от преди кризата с повече от 40%, стъпва на здрави основи.
Впечатляващото представяне преди всичко може да се обясни с постепенното добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост, включително във фармацията, козметиката, производството на мебели и техника за дома, но също така с ускоряващ се темп на производството на различни компоненти и части за автомобилостроенето.
