Има хора, които се притесняват, че могат да изгубят имота си, коментира адв. д-р Дани Каназирева, председател на група общински съветници "Съюз за Пловдив" в Общински съвет Пловдив, доктор по Конституционно право, с направление "Местната власт в условията на членство на България в ЕС".
България все още следва централизирания модел на финансиране?
България винаги ще бъде бедна, ако не върне управлението при хората, както е в Цяла Европа. България е на 27 мо място по общи показатели за децентрализация. Местните общности трябва да имат свободата сами да решават за част от данъците си, сами да определят в какво да инвестират, сами да откриват училища, детски градини, здравеопазване. Не може един министър в София да знае по-добре от хората по места кое е най-доброто решение.
Ако министърът е от ГЕРБ, той си говори с кмета от ГЕРБ, имат и съветници. Така провеждат единна политика?
Тук отново стигаме до погрешния модел на партийна централизация. Много добре знаем цената на този порочен модел – администрацията се пълни с партийни кадри с дублиращи функции, които получават големите заплати, а истинските професионалисти са заврени в девета глуха. Управляващата партия – която и да е тя, издига най-послушните си кадри за кметове, уж за да си говорят с правителството.
Не е ли по-добре най-знаещите да управляват, а не най-послушните. Не е ли по-добре най-смелите и отдадени на хората политици да взимат решенията, а не тайни партийни сбирки, които само разпределят порциите. Затова е необходима истинска децентрализация.
Инвестиции – строят се магистрали, ето сега санирането?
Нещата са различни – централното правителство носи и трябва да носи отговорността за националната сигурност, за върховенството на закона, за инфраструктурата. Затова магистралите са негово задължение и е добре, че го изпълнява. Програмата за саниране обаче е най-подходящият пример за това как една добра идея може да бъде опорочена заради централизирания подход. Хубаво ли е да се помогне на хората? Да. Хубаво ли е градовете да изглеждат по-красиви, а хората да плащат по-малко ток? Да. Защо тогава не им дадем свободата сами да решават кои точно сгради ще бъдат санирани? Защо не дадем на общините свободата да настроят програмата спрямо своите нужди? Защо трябва всичко да е централизирано и някой в София да решава, че сгради с по-малко от 36 апартамента нямат право да участват?...
Притеснителни моменти в програмата за саниране?
Проблемите са много. Хората се притесняват, че трябва да упълномощят за всичко кмета и той от тяхно име да подписва договори с Българската банка за развитие и с фирмите-изпълнители. Притесняват се, защото по договор те ще дължат парите на фирмите, но няма да имат договор с държавата, която трябва да ги възстанови. Няма да знаят кога задълженията им са погасени. В същото време те гарантират с идеалните си части тези задължения. Хората няма да могат да контролират фирмите дали изпълняват качествено работата. А ако обществената поръчка бъде увеличена, кой ще плаща разликата. Банката има право да спре да плаща, ако има неизпълнение по договора. Т.е. хората може да се наложи да плащат за неизпълнени ангажименти.
Хората трябва да се възползват от тази възможност. Но преди това правителството да изчисти всички тези въпроси. Има хора, които се притесняват, че могат да изгубят имота си. Държавата да чуе хората, да промени договорите и да внесе спокойствие. В противен случай хората ще се подведат по крясъците на крайните националисти и програмата за саниране ще се провали. Аз не искам да се провали, искам да бъде подобрена.
Какво точно да се промени?
Хората трябва да имат контрол. Не може всичко да прехвърлят на кметовете. Не може да отговарят със собствеността си за чужди действия. Трябва да се премахне ограничението 5 години след санирането апартаментите да не могат да се отдават под наем и в тях да се упражнява свободна професия. Трябва да се изяснят някои моменти – какво означава да осигуриш достъп. Ако не осигуриш достъп, договорът се прекратява и банката не плаща. Хората имат право да са скептични,
Това старият маниер на свръхцентрализацията. Правителството решава да направи нещо, сама си пише правилата, сама се контролира. И изобщо не пита нито хората, нито избраните от тях кметове. Спуска наготово някаква програма, типови договори и очаква всички да им ръкопляскат.
