Френско-американският антрополог Скот Атран провежда изследванията си в университетите в Оксфорд и Мичиган, както и във френския Национален център за научни изследвания (CNRS). След теренни проучвания в Ирак, Магреба и Европа той публикува този месец L'État islamique est une révolution (“Ислямска държава”е революция”).
Изследователят смята, че западният лагер прави стратегическа грешка, като подценява притегателната сила на “Ислямска държава”, особено сред младите хора.
- Според вас Западът се лъже, свеждайки “Ислямска държава” до средновековно движение, жадно за кръв, за отмъщение и обречено на военно поражение. Не е ли това подценяване на страхотната притегателна сила на “Ислямска държава” и следователно заблуда за стратегията, която може да я победи?
- Наистина “Ислямска държава” предлага много “съблазнителен” проект, който цели да промени и да спаси света. На фона на дългата хегемония на западния модел това дори е единственото успешно послание на контракултурата. От Чиапас в Мексико до Сулавеси в Индонезия се говори за “Ислямска държава”! През повечето време се говори с лошо, но се говори. Защо е тази привлекателна сила? Защото тя е носител на утопия: тотална промяна, морална, религиозна и метафизична конструкция, за да бъде постигнат един нов, радостен свят… Това е точно обратното на нихилистична програма, както твърдят някои.
- “Радостен”, при положение че нейните емири обещават на младите новобранци, едва пристигнали от Франция, Белгия или Тунис, да умрат в самоубийствен атентат, причинявайки максимални човешки жертви?
- Да, радостта да се борят до смърт, да споделят с другарите си една славна кауза. Джордж Оруел много правилно постави въпроса: защо Хитлер имаше такъв успех и подчини 80 млн. души? Защото, за разлика от нашите общества, които предлагат удобство, сигурност, хигиена, липса на рискове, той предлагаше приключение, революция, слава и превъзходство. Според Оруел Хитлер бе разбрал, че в човешката природа съществува нужда да се пожертваш за нещо по-голямо от теб. Доброволците на “Ислямска държава” не са маргинали, несретници, жертви на промиване на мозъка. Именно това ме интересува: да разбера защо видимо нормални младежи са готови да убиват себеподобните си и да умрат.
- “Ислямска държава” владее отлично техниките на модерната пропаганда. Защо не успяваме да й отговорим?
- Отговаряме й с дърдорене, с призиви да се практикува един “умерен ислям”, който изобщо не е привлекателен за младите, които се стремят да си изградят социална идентичност, скъсвайки с “глобалния” свят, който отхвърлят.
Според изследване от август 2014 г. една четвърт от младежите във Франция на възраст от 8 до 24 г. имат положително мнение за “Ислямска държава”. И дори и това число да е по-скромно в действителност, “Ислямска държава” успява да обърне в своя полза нашата собствена пропаганда, овладявайки инструментите на асиметричната война. Кадрите с атентати, населението, изпаднало в паника, й служат за гориво.
- Значи не познаваме “Ислямска държава”, ако смятаме, че набира последователи главно чрез интернет?
- “Ислямска държава” не пренебрегва нищо. Една млада доброволка в Сирия например ще се свърже със “сестра” във Франция и ще й каже, че дори и да обича семейството си, я очаква много по-важна мисия в “халифата”, която ще даде смисъл на живота й. Тя ще настоява: “Вие във Франция вече нямате морални ценности, нито религиозни принципи. Тук нещата са ясни, точни. Един мъж е мъж, една жена е жена” и т.н. Жената, която вербува, може да прекара стотици часове, за да я убеди. И всяко послание ще бъде лично, за разлика от западните кампании за превенция. Според някои изчисления “Ислямска държава” е открила 70 хил. профила в Туитър и Фейсбук и изпраща 90 хил. послания дневно…
- По време на анкетите си, особено в Ирак, сте били поразен от боеспособността на войниците от “Ислямска държава”, с които сте се срещнали. Дори кюрдските бойци са били впечатлени.
- Да, самите кюрди, които са готови да се бият до смърт, да понесат значителни загуби, говореха за тези “подвизи” не без възхищение. Когато се опитаме впрочем да измерим волята да бъдат защитавани демократичните ценности в западните общества, тя изглежда много по-слаба. Преди атентатите от януари 2015 г. нашите анкети показваха, че 30 на сто от хората са готови “да се пожертват”, т.е. да загубят работата си, да отидат в затвора. Дори не ставаше дума за мъчения… После това ниво се повиши на 60 на сто и падна на 30 на сто.
- Ако ви слуша човек, излиза че Западът следва напълно погрешен път в стратегията си срещу “Ислямска държава”. Не е ли това омаловажаване на военното превъзходство на коалицията, на отвоюваните територии?
- Все още не е настъпило т.нар. поражение на “Ислямска държава”. Тя е дълбоко вкоренена в териториите и разширява своето влияние в Централна Азия и Африка. В зоните, които контролира, реакциите на населението могат да бъдат двусмислени: отхвърляне на смъртоносното й насилие, но гордост от този нов мюсюлмански халифат, който се противопоставя на старите велики сили и помита понятието национална държава. Много шейхове в Ирак, които са начело на арабски сунитски племена, приеха доста добре завоевателната фаза на “Ислямска държава”, която се подигра на шиитската власт в Багдад, преди да сменят тона по-късно… Но като цяло повечето араби сунити предпочитат да живеят под властта на “Ислямска държава”, отколкото под властта на коалицията, ръководена от американците и иракското правителство.
- Единственият оцелял от атентатите в Париж на 13 ноември м.г., Салах Абдеслам, вече е в затвор във Франция. Какво можем да очакваме от неговите разпити?
- Трудно е да се отговори. Без съмнение информация за терористичните мрежи, които са много по-широки и взаимосвързани, отколкото си представяме. И които успяват да се промъкнат през пукнатините, защото населението, което, разбира се, не е замесено в насилствени действия, ги толерира, както видяхме в Моленбек. Това, което би ме интересувало също, е да разбера защо братът на Салах и Брахим Абдеслам (който се взриви пред ресторант “Контоар Волтер” в Париж - б.а.), не е поел по същия път, да определя онова, което може да спре социално заразните радикални идеи.
- Критикувате грешките на Запада, но какви решения препоръчвате?
- Западният лагер се концентрира прекалено много върху въпросите на сигурността и военните отговори и пренебрегва психологическите и социални механизми. Той трябва да промени цялата си стратегия. Да заложи на групите от младежи, които са способни да мобилизират, а не само да излъчва пледоария за консуматорското общество. Защото дори и победена военно, “Ислямска държава” ще продължава да “съблазнява”. И то за дълго. Още повече че днес в ислямския свят не съществува нищо, което може да се противопостави ефикасно на нейната притегателна сила.
* http://glasove.com
Изследователят смята, че западният лагер прави стратегическа грешка, като подценява притегателната сила на “Ислямска държава”, особено сред младите хора.
- Според вас Западът се лъже, свеждайки “Ислямска държава” до средновековно движение, жадно за кръв, за отмъщение и обречено на военно поражение. Не е ли това подценяване на страхотната притегателна сила на “Ислямска държава” и следователно заблуда за стратегията, която може да я победи?
- Наистина “Ислямска държава” предлага много “съблазнителен” проект, който цели да промени и да спаси света. На фона на дългата хегемония на западния модел това дори е единственото успешно послание на контракултурата. От Чиапас в Мексико до Сулавеси в Индонезия се говори за “Ислямска държава”! През повечето време се говори с лошо, но се говори. Защо е тази привлекателна сила? Защото тя е носител на утопия: тотална промяна, морална, религиозна и метафизична конструкция, за да бъде постигнат един нов, радостен свят… Това е точно обратното на нихилистична програма, както твърдят някои.
- “Радостен”, при положение че нейните емири обещават на младите новобранци, едва пристигнали от Франция, Белгия или Тунис, да умрат в самоубийствен атентат, причинявайки максимални човешки жертви?
- Да, радостта да се борят до смърт, да споделят с другарите си една славна кауза. Джордж Оруел много правилно постави въпроса: защо Хитлер имаше такъв успех и подчини 80 млн. души? Защото, за разлика от нашите общества, които предлагат удобство, сигурност, хигиена, липса на рискове, той предлагаше приключение, революция, слава и превъзходство. Според Оруел Хитлер бе разбрал, че в човешката природа съществува нужда да се пожертваш за нещо по-голямо от теб. Доброволците на “Ислямска държава” не са маргинали, несретници, жертви на промиване на мозъка. Именно това ме интересува: да разбера защо видимо нормални младежи са готови да убиват себеподобните си и да умрат.
- “Ислямска държава” владее отлично техниките на модерната пропаганда. Защо не успяваме да й отговорим?
- Отговаряме й с дърдорене, с призиви да се практикува един “умерен ислям”, който изобщо не е привлекателен за младите, които се стремят да си изградят социална идентичност, скъсвайки с “глобалния” свят, който отхвърлят.
Според изследване от август 2014 г. една четвърт от младежите във Франция на възраст от 8 до 24 г. имат положително мнение за “Ислямска държава”. И дори и това число да е по-скромно в действителност, “Ислямска държава” успява да обърне в своя полза нашата собствена пропаганда, овладявайки инструментите на асиметричната война. Кадрите с атентати, населението, изпаднало в паника, й служат за гориво.
- Значи не познаваме “Ислямска държава”, ако смятаме, че набира последователи главно чрез интернет?
- “Ислямска държава” не пренебрегва нищо. Една млада доброволка в Сирия например ще се свърже със “сестра” във Франция и ще й каже, че дори и да обича семейството си, я очаква много по-важна мисия в “халифата”, която ще даде смисъл на живота й. Тя ще настоява: “Вие във Франция вече нямате морални ценности, нито религиозни принципи. Тук нещата са ясни, точни. Един мъж е мъж, една жена е жена” и т.н. Жената, която вербува, може да прекара стотици часове, за да я убеди. И всяко послание ще бъде лично, за разлика от западните кампании за превенция. Според някои изчисления “Ислямска държава” е открила 70 хил. профила в Туитър и Фейсбук и изпраща 90 хил. послания дневно…
- По време на анкетите си, особено в Ирак, сте били поразен от боеспособността на войниците от “Ислямска държава”, с които сте се срещнали. Дори кюрдските бойци са били впечатлени.
- Да, самите кюрди, които са готови да се бият до смърт, да понесат значителни загуби, говореха за тези “подвизи” не без възхищение. Когато се опитаме впрочем да измерим волята да бъдат защитавани демократичните ценности в западните общества, тя изглежда много по-слаба. Преди атентатите от януари 2015 г. нашите анкети показваха, че 30 на сто от хората са готови “да се пожертват”, т.е. да загубят работата си, да отидат в затвора. Дори не ставаше дума за мъчения… После това ниво се повиши на 60 на сто и падна на 30 на сто.
- Ако ви слуша човек, излиза че Западът следва напълно погрешен път в стратегията си срещу “Ислямска държава”. Не е ли това омаловажаване на военното превъзходство на коалицията, на отвоюваните територии?
- Все още не е настъпило т.нар. поражение на “Ислямска държава”. Тя е дълбоко вкоренена в териториите и разширява своето влияние в Централна Азия и Африка. В зоните, които контролира, реакциите на населението могат да бъдат двусмислени: отхвърляне на смъртоносното й насилие, но гордост от този нов мюсюлмански халифат, който се противопоставя на старите велики сили и помита понятието национална държава. Много шейхове в Ирак, които са начело на арабски сунитски племена, приеха доста добре завоевателната фаза на “Ислямска държава”, която се подигра на шиитската власт в Багдад, преди да сменят тона по-късно… Но като цяло повечето араби сунити предпочитат да живеят под властта на “Ислямска държава”, отколкото под властта на коалицията, ръководена от американците и иракското правителство.
- Единственият оцелял от атентатите в Париж на 13 ноември м.г., Салах Абдеслам, вече е в затвор във Франция. Какво можем да очакваме от неговите разпити?
- Трудно е да се отговори. Без съмнение информация за терористичните мрежи, които са много по-широки и взаимосвързани, отколкото си представяме. И които успяват да се промъкнат през пукнатините, защото населението, което, разбира се, не е замесено в насилствени действия, ги толерира, както видяхме в Моленбек. Това, което би ме интересувало също, е да разбера защо братът на Салах и Брахим Абдеслам (който се взриви пред ресторант “Контоар Волтер” в Париж - б.а.), не е поел по същия път, да определя онова, което може да спре социално заразните радикални идеи.
- Критикувате грешките на Запада, но какви решения препоръчвате?
- Западният лагер се концентрира прекалено много върху въпросите на сигурността и военните отговори и пренебрегва психологическите и социални механизми. Той трябва да промени цялата си стратегия. Да заложи на групите от младежи, които са способни да мобилизират, а не само да излъчва пледоария за консуматорското общество. Защото дори и победена военно, “Ислямска държава” ще продължава да “съблазнява”. И то за дълго. Още повече че днес в ислямския свят не съществува нищо, което може да се противопостави ефикасно на нейната притегателна сила.
* http://glasove.com
