По предварителни изчисления от промените в закона за земеделските земи ще бъдат засегнати дружества с капитализация над 1.5 млрд. лева. Това представлява 20% от капитализацията на борсата.

От първи май ще влязат в сила новите допълнения в закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Законът налага на дружествата забраната да имат акционер или съдружник извън Европейския съюз или собственик, регистриран в офшорна зона. Не се допускат собственици на земи да бъдат лица:

• с по-малко от 5 години пребиваване в България

• лица регистрирани в страни извън Европейския съюз

• или в офшорна зона.

Още тогава президентът върна закона за преразглеждане в НС с доводите, че така се ограничава и правото на българи, които живеят извън границите на страната да притежават земя и че закона противоречи на свободното движение на капитали в ЕС.

След като законът бе приет на второ четене, тези противоречиви забрани останаха в сила. Още тогава се говореше и за добавяне на санкции към тях с цел засилване на спазването им.

От тази година те вече са реалност. Приетите преди месец санкции са в размер 100 лв. на декар и 300 лв. след 3 месечно повторно засичане на неспазването на регламента. Те влизат в сила от 1-ви май.

Потърпевши

Новите регламенти са сериозен проблем за публичните дружества, при които свободното движение на капитала, намиращ се на фондовата борса няма как да бъде регулирано.

Законът е насочен към чужденците и чуждестранно лицензираните компании, но акцентира към притежателя на акциите, чието право на покупка е напълно свободно.

Абсурдно е да се изисква контрол над покупката на безлични ценни книжа. Това би противоречало с принципа на свободно търгуване и движението на капитал.

Но ето че точно това се изисква за спазването на закона и избягването на санкциите.

По предварителни изчисления ще бъдат засегнати дружества с капитализация над 1.5 млрд. лева и с притежание над 500 хил. дка земя. Това представлява 20% от капитализацията на борсата, която е с приблизителен размер от 7.1 млрд лева. Потърпевши ще бъдат организации от почти всички сектори: земеделието, козметиката, химическата промишленост, фармацията, недвижимите имоти, туризма и др.

Някои от големите публични притежатели на земи са: "Албена", "Златни пясъци","Пампорово","Биовет", "Софарма", "Българска роза Севтополис“ и много други.
Най-потърпевшите от тези допълнения в закона ще бъдат Дружествата със специфична инвестиционна цел. Техен предмет на дейност е инвестиране на паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти. Те акумулират голям обем на земи и имоти. Поради това ще бъдат солидно санкционирани без дори да могат да направят нещо за да се защитят. Този тип дружества досега се смятаха за една сигурна инвестиция.

С новите поправки в закона, те стават обект с висок инвестиционен риск и недостатъчно висока инвестиционна печалба. Във всеки едни момент, лице от страна извън ЕС може да закупи акция, която да доведе до вече споменатите глоби.

Тези дружества предстои да минат по един дълъг път отрупан със санкции, който без съмнение ще доведе до тяхната ликвидация. Глобите при тях могат да достигнат до десетки милиони на тримесечие.

Под законодателния разстрел може да попаднат и допълнителните пенсионни фондове. „Механизмът произтича от обстоятелството, че глобите ще намалят доходността, ще инкасират загуби за дружествата и ще доведат до отлив на инвеститори, които ще се ориентират към конкурентни пазари.“ Това е коментарът на Красен Станчев от института за пазарна икономика, но Милен Марков, изпълнителният директор на ПОК "Съгласие“, уверява, че, със спада на индексите на БФБ, загубите ще бъдат компенсирани от покачването на акциите на чуждестранните пазари.

Крайните прогнози са за фалити и спадове в търговията. Очакват се след 1 май дружествата да се обърнат към местния и на международния съд за анулирането на тези санкции, но изходът от тях няма да е ясен, а вредата по капиталовите пазари вече е налице.

Един от вариантите дружествата да гарантират отърването от тези санкции ще е да разпродадат земите притежавани от тях, което ще доведе до пренасищане на предлагането на пазара на имоти и до срив на цените на пазара. То този начин и пазарът на имоти се добавя към списъка с потърпевшите.

Реакцията на Бизнеса

С писмо до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и всички заинтересовани институции, бизнесът изрази сериозните си тревоги и прогнози за фалити и солидни загуби на дружества, които ще бъдат беззащитни жертви на внесените в законодателството промени.

Подобно писмо не се праща за първи път, то е само поредното такова от страна на бизнеса и за пореден път исканията в него са ясни и обосновани. А именно допълнение към закона, което да освобождава публичните предприятия от глобите или ограниченията в него да се отнасят само за мажоритарните собственици.

Същото това предложение фигурираше и в текстовете за промяна на нормативния акт, но бяха отхвърлени от комисията по земеделие. Камен Колев (председател на Съвета на директорите на „Елана" – финансов холдинг), който е присъствал на тази среща иронично коментира, че депутатите не разбират добре какво представлява публично дружество.

От Асоциацията на индустриалния капитал и Българската стопанска камара изказват тревогите си относно практиката на българските депутати да приемат закони без да са направени проверки за ефектите им върху частния сектор. Единодушно звучи коментарът, че в България трябва да се обръща по-малко внимание на популяризма и да се вземат по-добри решения за стимулирането на бизнеса и инвестициите.

Срив на БФБ

Не закъсняха реакциите на инвеститорите на БФБ. От пресцентъра на БФБ публикуваха съобщение, което отразява жестоката реалност на ситуацията.

„През февруари общият реализиран оборот на Борсата спадна с повече от 75% спрямо предишния месец. Инвеститорите бяха предпазливи и общата атмосфера продължи да бъде непредсказуема поради продължаващата практика на вземане на неочаквани и противоречиви политически решения.“
Към 9 март 2015  капитализацията на пазара бе спаднала до 3,9 млрд при нормално ниво от 7,1 млрд.

От Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници коментират: „Основният борсов измерител на БФБ-София е най-зле представящият се индекс в Европа от началото на годината със загуба от 7,2%.

Като за последната една година индексът е загубил близо 20% от стойността си. В пряка връзка с това са негативните последици за всички инвеститори чрез загубата на 500 млн. лева пазарна капитализация. Показателни са и данните за чуждестранните портфейлни инвестиции в акции, които до септември 2014 г. се свиват с 50 млн. лв. и достигат най-ниското си ниво за 10 години назад, считано от 2004 г.

Това нареди БФБ на последно място в Европа, дори след финансовите пазари на страни като Гърция – заплашена от фалит и Русия – поставена пред редица икономически и финансови санкции.

Още по-негативен сигнал дават данните за 50% срив в чуждестранните инвестиции в дялов капитал, като те достигат най-ниското ниво от 1996 г. насам.“
Може да се заключи, че паника е обзела пазарите на ценни книжа и бизнеса като цяло. Това се превръща от закон за предпазване в атака и прогонване на чуждите инвеститори.

Заключения

Последиците могат да достигнат:

• Сриване на оборотите на БФБ

• Сриване на цените на имотите

• Евентуални загуби за пенсионните фондове

• Ликвидации за Дружествата с специална инвестиционна цел

Мотивите на народните представители са меко казано загадъчни, имайки се предвид очевидните отрицателни последствия. Спекулира се, че зад решенията на народните представители стоят скрити интереси.

Ако целта на някой е да закупи земя на ниска стойност, то това би било начинът - да се сринат тези цени и да се предостави златна възможност за изкупуването им. По този начин народните представители ще извършват голяма услуга на непублични компании с интереси към изкупуването на земи.

Да оставим спекулациите на страна за момент и разгледаме други заключения. Най-явното е, че народните представители са приели напълно популистки закон без да помислят за ефектите от него.