Ще колонизираме ли Марс? Според амбициозния план на NASA това може да се случи до 2030 година. Там ще има присъствие на хора, които ще живеят, без да са пряко зависими от Земята. Дългото пътуване към Марс и стартът на постоянната колония са разделени на три фази.
Непосредствено през следващото десетилетие учените ще търсят начини да преодолеят космическата радиация, която е пагубна за всяко живо същество.
Собственикът на компаниите Tesla и SpaceX Елън Мъск сподели в хода на сесията Reddit AMA (Ask Me Anything) част от плановете си за колонизацията на Марс.
Амбициозната инициатива за създаване на селище на Червената планета Мъск обяви още през септември. Става дума за създаване на истински град, способен самостоятелно да поддържа живота в него. Мъск проведе и първите тестове на горивен резервоар от въглеродно влакно, който ще бъде основният елемент от бъдещия космически кораб на SpaceX за полет до Марс. Резервоарът трябва да издържа екстремно налягане и температура.
Мъск използва въглеродно влакно вместо метал, понеже то има по-голяма здравина и е много по-леко от метала, който досега традиционно се използваше за съхраняването на криогенно ракетно гориво. Но изготвянето на този резервоар е технологично твърде трудно. Според Мъск това е най-сложният елемент на космическия кораб и затова започва тестовете именно с него.
"Съвсем скоро ще видим американски астронавт на Марс. Никога не сме били толкова близо до този исторически момент", заяви Чарлз Болден от NASA. Агенцията вече работи по нов тип космически кораби, които ще използват, освен класическо гориво, също и слънчева енергия.
По-рано NASA обяви конкурс за създаването на виртуален модел на робот, предназначен за бъдещи полети до Марс. Проектите се борят за награда от 1 милион долара. Участниците в конкурса ще трябва да научат своите виртуални модели да се справят с редица задачи, пресъздадени в лабораторни условия на Земята.
Междувременно NASA публикува видеоклип, в който показва как ще изглежда земна база на отдалечена планета в не толкова отдалечено бъдеще. По-точно 20 години след редовни пилотируеми мисии и доставка на товари с автоматични космически кораби.
center>
От Българската академия на науките пък обявиха, че на този етап човек може да прекара около 140 дни на повърхността на Червената планета. Това е времето, което може да остане на екипажа, след като от общо планираните 500 дни прекара 360 в път в двете посоки, така че общото количество космическа радиация да бъде поносимо за хората.
Това потвърждават данните от българския космически апарат "Люлин - МО", който е част от руско-европейската мисия "ЕкзоМарс". Апаратурата, дело на Института за космически изследвания към БАН, мери количеството радиация, на която ще бъдат изложени хората по пътя си до планетата и обратно.
Проф. Йорданка Семкова, ръководител на проекта от българска страна, обясни, че резултатите на апарата дотук сочат, че около 70% от допустимата доза радиация за астронавти и космонавти за цялата им кариера ще бъде получена по време на пътя до планетата и обратно, а оставането на повърхността ще донесе още радиация.
Човечеството изследва Марс все по-сериозно, а наред с редицата марсоходи, които обикалят повърхността на червената планета, учени скоро планират да пуснат и първия летателен апарат. „Хеликоптерът”, който са планирали да пуснат от NASA, ще може да посети много повече места на планетата за много по-кратко време, а животът му според специалисти ще е много по-дълъг.
