Огромна група жени с розови шапки направи историческо събитие като излезе по улиците на най-големите градове в САЩ и дори в Европа с искания за равенство между половете и провокирано от встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп.

Само във Вашингтон маршируваха 500 000 дами, пък и някои мъже сред тях, и още 600 по-малки похода се проведоха на други места по света. Нямаше насилие. С други думи жените използваха правото си на свободно изразяване.

Няма как обаче да скрия разочарованието си от това, което видях по медиите, докато слушах речите на известните, взели участие в това събитие. Най-слабият момент беше появата на Мадона (която е направила доста, за да бъде жената третирана като сексуален обект дори и само чрез музиката си – много повече от която и да е поп-звезда от мъжки пол), хвърляйки поне няколко “феминистични бомби” и нелепи изказвания като искането да “взриви Белия дом”, провокирайки аудиторията с това, че на два пъти изговори ругаттни към Тръмп и дори се наложи CNN да се извини на зрителите си за нецензурния език.

Очевидно Мадона е разгневена, заради загубата на силно подкрепяната от нея Хилари Клинтън, но това не е повод за толкова груби изрази пред огромната аудитория на живо и по телевизиите.

Другите говорители не се държаха толкова вулгарно или детински като Мадона, но повечето от тях като Глория Стайнем, актрисите Скарлет Йохансон, Ашли Джъд, Америка Ферера и либералният режисьор Майкъл Мур, станаха проводник на гнева, обзел някои среди след избирането на Тръмп. В крайна сметка всички те настоява правото на аборт в САЩ да бъде запазено.

Разбирам защо американките са разтревожени. Новият президент на САЩ не се слави с много добри изказвания спрямо дамите и техните тела. Записите, които излязоха по време на кампанията и остават завинаги публични в YouTube, карат жените да се чувстват едновременно уплашени и отвратени.

Разбирам също, че гласуващите жени изискват справедливост. Те се страхуват, че ще настъпят мрачни времена за тях и за малцинствата – били то имигранти или други групи. А и много християнки имат изострено чувство по тези въпроси.

И все пак организаторите на този марш допуснаха огромна грешка веднага щом насочиха събитието само и единствено към правото за извършване на аборт и го изпълниха с анти-Тръмп плакати. А те можеха да приобщят към движението и онези 53% от жените, които все пак гласуваха за Тръмп – тъй като тези дами също се интересуват от запазването на равенството между половете и спазването на правата на малцинствата.

Но по всичко личи, че този марш не беше относно сериозните политически въпроси, а по-скоро трябваше да осигури душевна терапия за хората, депресирани от загубата на Хилари Клинтън.

Каква пропусната възможност.

Истината е, че днес повече от всякога имаме нужда от енергично женско движение. Дамите, пък и смелите мъже, трябва да говорят ясно, както никога преди срещу злото, което се надига по света: домашното насилие, сексуалният трафик, гениталното осакатяване на жените в Африка, насилствените бракове на деца, демонстративните екзекуции в Близкия Изток, липсата на достъп до образование за момичетата в развиващите се страни и да, срещу селективните аборти на момичета в някои държави.

Тези ужасяващи практики няма да спрат, докато жените не извикат силно срещу тях.

Проблемът е, че съвременното женско движение се е отклонило. Започнало е като християнско движение и после е откраднато от хора, които искат едно единствено нещо – да си защитават избора на аборт и репродуктивните права. Организаторите на женския марш в САЩ дори обвързаха събитието с организации като Planned Parenthood – чийто основател е явен расист, защитавал тезата, че абортите трябва да се използват за изкореняването на “черната” раса.

Време е за ново женско движение, което има повече сходство с християнските феминистки от края на 19 век. Смели дами като Хариет Тъбман, Лукреция Мот, Ади Хънтън и Соджорнър Трут са излизали по улиците и са прокламирали в църквите мирна съпротива спрямо подтисничеството, оказвано както към жените, така и към афро-американците.

Тези исторически героини не са разполагали с милионите на Мадона, а са жертвали всичко, което имат, за да спечелят правото на жените да гласуват. Те не са се подценявали, когато са се изправяли срещу системата, която ги е подтискала. Те са призовавали обществото да прегърне морала, вместо да оставят ширещата се безнравственост. Те са защитавали живота, вместо обезценяването му.

Христинската феминистка Лукреция Мот (1793-1880) е заявила: "Светът все още не е виждал истински велика и добродетелна нация, тъй като в жените се крият изворите на живота, а обезценяването на жените е отровило този източник”. Мот не е доживяла да види как американките печелят избори през 1920 година, но е положила основите за тази победа.

И ако ние искаме наистина да спрем отровата на несправедливостта и да издигнем достойнството на жените в ерата на Тръмп, ще ни трябва повече от просто надъхани холивудски звезди. Трябват ни обикновени, но смели дами за едно ново женско движение, които няма да се страхуват да застанат както за равенство между половете, така и за останалите важни въпроси. Трябва ни състрадателност към бременните жени, но също и майчинско сърце за неродените и нежелани деца.

А такова движение няма да дойде от Холивуд. То ще се роди в сърцата на тези, които истински ги е грижа за подтисканите, насилваните и онеправданите.