"Парижката Света Богородица" на Виктор Юго гори.

 

Отсреща е Латинският квартал с цялата си прекрасна, небрежно-бохемска атмосфера. И ако повървите малко, първото странно нещо, което ще срещнете е..."Шекспир", книжарница за английска литература. Шантава работа, нали?

Насред всичките отрупани с цветя, залети в светлина малки и много френски кафенета ще срещнете тази странна книжарница.

И още по-странното е, че този англоезичен остров чудесно се вписва в артистичния архипелаг на Латинския квартал.

Ако застанете срещу "Шекспир" ще прочетете на една черна дъска с тебешир следното откровение:

"Здравейте, това е книжарница с автори отпреди много години, които чувствам много по-близки, отколкото много днешни свои съвременници. Това е така, защото един от тези писатели е написал книга лично за мен. Писателят е Достоевски, а книгата се казва "Идиот". Ако няма къде да нощувате, поне за една нощ може да пренощувате в книжарницата. Разбира се, ще трябва да помогнете в подреждането на книги и в почистването, но ако обичате книгите значи няма да ви е трудно."

Може ли да не влезете в тази книжарница? Невъзможно е! Нищо, че има къде да нощувате. И докато разглеждате безбройните книги и дишате този безценен и единствен на света прах, който ви радва - край вас се мотаят хора, за които бихте се обзаложили, че ще нощуват тук. И дори че живеят тук...

А после продължавате в латинската нощ на Латинския квартал, и няма никакво значение дали е лято или зима, защото свет

лините на Сена са приказни по всяко време. Ако е лято е красиво, а ако е зима има печени кестени и пак е красиво, и ухае на уют и на Париж.

И всъщност, да, това е Париж.

И Лувъра, разбира се, и Монмартр, и Сакре Кьор, и малките пресечки по Шанзелизе, в които може да пиеш ирландска бира в английски пъб, докато тъмнокожи музиканти свирят американски джаз на вечно радостни японци.

А ти гледаш всичко това, отпиваш от чая, които с огромно изумление са ти сервирали - това е бирария, все пак!

И си обещаваш, че утре няма да излапаш същия огромен брой пресни, ухаещи на масло кроасани, който си излапал днес.

И си казваш, че трябва да отидеш пак до тази книжарница "Шекспир" в Латинския квартал, за да подишаш от този вълшебен антикварен прах на
спомени и букви.

И да погледаш мостовете на Сена, и Нотр Дам дьо Пари...

Отсреща е, само пресичаш булеварда...

Но тази вечер, в първия ден на Страстната седмица в Париж, християнският храм Нотр Дам гори...

"Парижката Света Богородица" на Виктор Юго гори.

И Есмералда, и Квазимодо горят...

 

Част от сърцето на християнска Европа гори и осветява всичко наоколо...

Само Елисейския дворец не може да го освети.

Там мракът от своя балкон стои и наблюдава горящия храм.

Както Нерон наблюдаваше горящия Рим.

И може би свири на арфа.