Темата беше избрана поради огромното обществено недоволство покрай промените в Закон за закрила на детето, приемането на Закон за социалните услуги и всички други закони и нормативни актове касаещи семейството и децата. Всички тези промени са факт – приети и обнародвани в броеве 24 и 37 на Държавен вестник и влизат в сила от 01.01.2020 г.
Имат ли основание родителите да бъдат разтревожени от тях? Имат, разбира се, тъй като моделът и идеологията, която се въвежда копира т.нар. Скандинавски модел на социална система. Заради този модел Норвегия търпи редица рестрикции и е осъдена в Страсбург за нарушаване правата на човека. В края на 2018 г. скандинавската държава беше обявена за неблагонадеждна и беше понижена в Комитета на ООН по правата на човека от позиция “А” до позиция “Б”, която означава, че вече няма глас при гласуване на такива въпроси.
Форумът беше организиран от гражданско движение РОД (Родители Обединени за Децата). За споделен опит РОД бяха поканили чуждестранни експерти с богат международен опит в сферата на политиките, свързани със семейството и закрилата на децата. От българска страна участие взеха юристите на движението – също с богат опит и познаване на материята в детайли.
Конференцията започна с българска народна песен, изпълнена на живо – поздрав към чуждестранната делегация.
Встъпителното слово беше на адв. Владимир Шейтанов, един от юристите на РОД, който след това подробно разказа на аудиторията какво представлява Трети факултативен протокол на ООН по правата на децата – ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ЗА ПРОЦЕДУРАТА ПО КОМУНИКАЦИЯ (Относно процедура за подаване на жалби до Комитета по правата на детето) и защо подписването на този документ е равно на национално предателство.
Разказът за отнемане на националния суверенитет по отношение на децата силно впечатли присъстващите. България не е ратифицирала Трети факултативен протокол. Той е незадължителен, но ако бъде подписан, води след себе си задължителни изменения на българското законодателство, тъй като се основава на т.нар. ювенална юстиция (детски съд). Детското правосъдие е порочна система, с която вече десетки държави от Западна и Северна Европа се опитват да се борят, виждайки нейната неефективност и пагубно влияние върху семействата.
Адв. Петър Николов, също част от РОД, разказа за социалното отвличане на деца в България.
Той е един от адвокатите, които приоритетно се занимават с такива дела. За последните 3 години е върнал над 24 деца, които са били неправомерно изведени от семействата си.
Адв. Илияна Мавродиева-Ангелова, третият юрист на РОД, подробно сподели на достъпен език какво влиза в сила от 01.01.2020 г. и защо обществото не бива да допуска това:
• грубо погазване на Конституцията,
• груба намеса на държавата в семейството,
• безкрайни правомощия на социалните работници,
• безкрайни правомощия на НПО, които изкуствено противопоставят родители и деца,
• липса на еднозначно тълкуване на понятия като “дете в риск”, “насилие” и т.н., които са основни за законодателството.
Адв. д-р Виктор Костов излезе с лекция, в която разкритикува спорната Стратегия за детето и обясни с факти и цитати защо този документ всъщност е стратегия срещу семейството.
От чуждестранните гост-лектори пръв взе думата Мариус Рейкерас – норвежки правен експерт с международно признание за защита на човешките права, особено тези на семействата и децата.
Неговата основна тема беше съдебното решение по случая Трудде Лоббен, което беше взето този месец. Тя осъди Норвегия в Страсбург за погазване на човешките права и неправомерно отнемане на детето й от социалната служба Барневерн. Съдът постанови връщане на детето в семейството, но норвежкият съд отказа да се съобрази с това решение. Вместо това потвърди, че ще изплати на Лоббен парично обезщетение, но детето няма да се върне при нея. Този случай е едно от ярките доказателства за нефункционалността на норвежката система за закрила на детето.
Стивън Бенет от Англия разказа за системата “Разделяй и владей”, която действа във Великобритания и се основава на анонимни сигнали и доносничество. На Острова това е нормална част от ежедневието, а анонимните и поверителни доноси често са повод за отнемане и извеждане на децата от семействата им, без значение тяхната достоверност. Всички тези порочни практики, които осакатяват семейството и децата, Бенет е описал в книгата си “Откраднато детство”, която можеше да се закупи на място по време на конференцията.
Гост-лектор беше и Бьорн Корф. Заедно със Стивън Бенет са създатели и водещи фигури в екипа на базираната в Австрия неправителствена организация в защита правата на децата „Step up for children’s rights“.
Следващ говорител беше адв. Лоркан Прайс от Ирландия, който активно се занимава със защита на правата на човека и семействата.
Неговата тема беше “Свобода на словото и съвестта”, в която сподели различни истории, на които е станал свидетел в страната си. Разказа за грешните практики, които функционират на високо ниво в политиките по отношение правата на децата, както и за чисто човешките взаимоотношения, които се влошават, благодарение на тези норми. Лекцията му касаеше преки наблюдения върху практиката и законодателството в Европа като цяло, и в частност Ирландия.
Адв. д-р Тимутеус Зих присъства като представител на ОРДО ЮРИС от Полша и представи как се спекулира с понятието “права на децата” и как те се използват срещу децата. Разказа известен случай за норвежко семейство, получило убежище в Полша, заради пагубното законодателство. В този случай неговата кантора е изиграла ключова роля за благоприятна развръзка.
Последният лектор беше Габриеле Куби.
Тя е немски автор, социолог и международен говорител по теми за глобалната сексуална революция и християнската духовност. Нейната книга “Глобалната сексуална революция” е преведена на 14 езика, включително на български. Куби посвети речта си на сексуализацията на децата чрез натиск от държавата. Подробно разказа за прехода от пълна невинност на децата само допреди няколко десетилетия, до тоталното им развращаване в днешни дни. Всичко това с “любезното” съдействие на агресивни политики, прокарване на различни норми, които толерират определени малцинствени групи в обществото и включване на децата в директни инициативи, свързани със сексуализацията.
Специално за конференцията получихме видео с обръщение към гостите и към всички приятели в България, изпратено от Уолт Хейър – живял 8 години като трансджендър жена. Неговото послание цели да разберем колко вредно е насърчаването и окуражаването на децата да сменят пола си и как това насилие нарушава психиката, нанася емоционални вреди, може да разруши семейството и няма абсолютно никакво място в едно здраво общество.Написал е 4 книги свързани с джендър заблудата.
С поздрав и призив за единство и критична мисъл, излезе и Протойерей Михаил – председател на катедралния храм „Св. св. Кирили и Методий“ – град Ловеч.
На събитието бяха поканени държавници и служители на високи държавни постове, приоритетно Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, както и представители на политически партии, журналисти, общественици, радетели за запазване и съхраняване на традиционно българско семейство и ценности. Сред присъстващите гости бяха адв. Стефка Спиридонова, адв. Димитър Спилков и др. Министър Петков не дойде на събитието.
Линк към пълното видео на живото предаване от конференцията:
https://www.youtube.com/watchv=FYR6cfenZKg&feature=youtu.be&t=18653&fbclid=IwAR2A036lB2PNcb1gM8sK5IG3FFI0vRTdmbxgJyxpogOR_l2M80Baskm6n_E
Малко предистория:
В момента в България темата за държавната закрила на детето е по-актуална от всякога. През януари 2019 г. на сайта на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) към Министерски съвет на Република България, беше публикуван документ уж за обществено обсъждане, който буквално взриви обществото, а именно “Национална Стратегия за Детето 2019-2030 г.”. Стратегията предизвика остри критики от редица юристи, общественици, от страна на Българската Православна Църква, но преди всичко предизвика силна тревога сред българските родители. Едни от основните критики към документа бяха финансирането му по Норвежкия финансов механизъм, силното ограничаване на родителските права, безкрайното разширяване на правомощията на социалните служби, липса на дефиниция за основни понятия като „дете в риск“ и още много други.
Стратегическият документ стана причина за силно обществено недоволство. След поредица от протести, министър-председателят Бойко Борисов се опита да успокои българското общество като обяви стратегията за спряна. Междувременно обаче, бяха променени 27 закона (сред които ЗЗ Детето, ЗСУ, СК), чрез които на практика голяма част от текстовете и цялата идеология на спряната стратегия влизат в сила от 01.01.2020 г. (промените са обнародвани в брой 24/2019 г. на Държавен вестник). Паралелно с това българските разтревожени родители бяха обвинени в некомпетентност и разпространяване на фалшиви новини.
Въпреки родителските страхове, чрез статистики и дебати (въртящи се около дискусията на увеличения брой на деца в риск в България и високия процент на некомпетентни родители) българското общество тенденциозно е убеждавано не само в необходимостта от засилена намеса на държавата в семейството и спрямо децата, но и в необходимостта от въвеждане на сексуално образование (започващо от 4-годишна възраст), необходимостта от специална детска правосъдна система, детски омбудсман и ратифицирането на Трети факултативен протокол по правата на детето към ООН.Интересите зад тази настървена пропаганда от страна на правителството и Министерството на труда и социалната политика все още остават неясни за българските родители. Дали подписаният меморандум за разбирателство между България, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн и сумата от 210,1 млн. евро, които България ще получи вследствие на него, имат връзка? За това можем само да гадаем. Все пак е далеч от мисълта, че една държава финансира щедро друга абсолютно безвъзмездно.
Още новини на:
https://www.daspasimdecatanabulgaria.org/%d0%b1%d0%bb%d0%be%d0%b3/
Youtube канал: https://www.youtube.com/channel/UCKOVTk1mhRTh3oyw5qz9Gow…
Проект на „НАЦИОНАЛНА ГРУПА – РОДИТЕЛИ ОБЕДИНЕНИ ЗА ДЕЦАТА”
