Според първия, базов сценарий, се очаква внимателно и постепенно съживяване на бизнеса от края на месец май нататък, а възстановяването ще дойде през третото и четвърто тримесечие на годината. При рисков сценарий обаче се очаква втора вълна на заразата през есента, което ще донесе допълнителни карантинни мерки, а това ще има доста по-дълъг негативен ефект върху бизнеса в световен мащаб. Съответно, възстановяването ще дойде доста по-бавно.
„Очакваме глобалната икономика да изпадне в рецесия през тази година. Тя ще бъде по-силна от това, което сме виждали в последното десетилетие. Големите икономики в Европа – Германия, Франция, Италия, Великобритания – ще отчитат дълбоки, дори двуцифрени спадове и това ще се отрази на икономиките на страните от Централна и Източна Европа. Много от тези държави имат големи ръстове на БВП през 2017 и 2018 г. През настоящата година ще станем свидетели на точно обратното – този показател ще спадне с около 5,8% в страните Централна и Източна Европа“, сподели Грегорж Шилевич.
Един от най-пострадалите сектори се очаква да бъде автомобилният. Още преди появата на пандемията се наблюдава спад в продажбите в държави като Германия, Франция и Италия. През първото тримесечие на 2020 г. покупките на нови автомобили намаляват в Китай и САЩ, което вече влияе на пазара в световен мащаб. През второто тримесечие спадовете в Европа достигат повече от 70%, което означава, че предстоят тежки месеци за сектора, а това ще се засегне всички бизнеси свързани с автомобилостроенето, включително и лизинговите компании.
Според Шилевич, несъмнено пандемията ще повлияе върху повишаването на безработицата в голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като най-силно засегнати ще бъдат Румъния и Хърватия с над 10%. Спадът на БВП се очаква да бъде най-голям в Словакия – 5,4% през първото тримесечие, в сравнение с 3,3% общо за ЕС.
Според последните данни от Кофас, за първото тримесечие България отчита увеличение на БВП с 0,3%, като основен засегнат е секторът на услугите със спад над 30%. Производствения сектор регистрира спад от 7%, а след него следват и продажбите на дребно, промишлеността и потребителските стоки. Едни от последните места страната ни заема по готовността за отговор на здравната система в подобни кризисни ситуации, като над 8% от БВП са разходите ни за здравеопазване.
