Високото им съдържание е един от най-големите проблеми за Европа от десетилетия

Замърсяването на питейните води крие своите ежедневни заплахи за здравето на човека, а един от най-големите проблеми в тази връзка е високото съдържание на нитрати. Това е проблем, с който редица държави и международни организации се борят от години, а в ЕС се отчита 14,1% превишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати във водата, определена като питейна. България попада в група с Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния, които имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено.
Нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам, а около половината от азота в торовете, използвани на Стария континент, се губи в заобикалящата среда.

Самото замърсяване е вредно за човешкото здраве и особено за водните екосистеми, тъй като натрупването на азотни съединения води до еутрофикация и може да доведе до изчерпване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или правителствата са постигнали високо ниво на изчистване на водите, се забелязва по-високо биологично разнообразие. Въпреки това прекомерното наторяване продължава да бъде проблем.

Нитратите излагат човешкото здраве на риск чрез замърсяването на питейната вода, а общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70-320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.

Лекарствата също не трябва да се изхвърлят неконтролирано. За някои от тях не съществува установена „безвредна“ стойност, а в други случаи не е постигнат научен консенсус по въпроса. Пречиствателните станции не са предназначени за така наречените микрозамърсители, или вещества, които могат да бъдат вредни дори и в много ниска концентрация. Важна е и темата какъв е ефектът от тези фармацевтични вещества при хора, които не се нуждаят от тях.

 

„В Хърватска е известна т.нар. «река на супербактериите“, където са отчитени нива на антибиотици около 1000 пъти по-високи, отколкото при обичайно замърсяване. Затова в ежедневието си никога не трябва да изливаме лекраствени средства в двора, дъждовни канали, мивката или тоалетната. В крайна сметка всички тези тръби и канали стигат до водоизточници и ако носят устойчиви замърсители, те ще влязат и във водоснабдяването. Това е порочен кръг и замърсителите със сигурност ще достигнат до питейната вода“, алармира доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан на Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Отново в тази връзка неправилното изхвърляне на отпадъци е един от основните източници на замърсяване и в същото време проблем, с чието справяне в ежедневието си можем най-пряко да повлияем за подобряване на ситуацията. Изхвърлянето на отпадъци във и около водоизточниците, независимо дали целенасочено или случайно, проправя пътя за сериозно замърсяване на водата.

Един от най-добрите барометри в природата се оказват пчелите, които са особено чувствителни и са първоизточник, от когото можем да черпим информация без да има вмешателство в резултатите за това доколко е чиста околната среда около водоизточниците.