Още от древни времена търсещите красота са прибягвали до мазила, гримове, накити и татуиравки, за да добият привлекателен вид. Така например, черната пудра, превърната днес успешно в очна линия или молив за очи,е била широко използвано средство, с което се подчертават извивките на клепачите. Древните египтяни са разбирали от грим и техните изрисувани с черно очи служат като основа на така наречения “опушен грим”, който е особено популярен днес. Последните научни данни сочат, че използваният навремето черен прах, извлечен от минерал, е бил едновременно токсичен, но и с антибактериални свойства.

Силните очертания около очите освен това са помагали за тяхното предпазване от силното слънце, твърдят учените. С други думи, има простичка, но практична причина за използването му и от жени, и от мъже в Древен Египет.

Същото важи и за някои други дрпевноегипетски продукти за разкрасяване. Така например, перуките са намалявали риска от развъждането на въшки, а бижутата са имали силно религиозно и символно значение и затова са били предпочитан аксесоар и от двата пола.


Една от популярните находки от онази епоха - глинена женска фигура, изобразяваща еротична танцьорка е открита в района на Абидос в Горен Египет. Тя е украсена с вдлъбнатини, които представляват татуировки. Разбира се, в Древен Египет, татуировките са имали най-вече декоративна цел, но се предполага ,че са поставяни и с по-специално предназначение.Съществуват доказателства, че танцьорките и по-леките жени са ги използвали, за да изобразят по телата си символи, които смятали, че ги предпазват от злото и най-вече от венерически болести.  

“Колкото повече се опитвам да разбера какви са били древноегипетските стандарти за красота, толкова повече се обърквам, казва египтологът Джойс Тилдесли. Сякаш всяко нещо в тази култура е било с двойно предназначение. Що се отнася до Древен Египет не знам дали “красота” е точната дума, която трябва да използваме.”



И за да стане още по-сложно, учените твърдят, че при заможните прослойки има признаци за специфични модни линии, които може и да не се вместват в стандартите ни днес.

Спомнете си официалния портрет на фараона Сенусрет III. Той е атлетичен и младостта му е идеализирана, като има силен контраст в съпоставка с по-ранни кралски портрети, където лицата на фараоните са измъчени и дори набръчкани. Но пък за съвременните стандарти ушите му изглеждат комично големи и едва ли днес биха били приети като атрибут на мъжка красота.

И все пак в Древен Египет, те са били признак именно на достолепие. В тази култура фараоните са били обожествяни и дори някои аномалии са били приемани като божествен стандарт.  

Защо тогава продължаваме да асоциираме Древен Египет с блясък и красота? Тази цивилизация е смятана за изключително изкусителна и славата й се дължи най-вече на две кралици – Клеопатра и Нефертити.



Откриването през 1912 г на известния цветен бюст на Нефертити, сега изложен в Египетския музей в Берлин, преобърна представите на света за малко известната дотогава съпруга на фараона Ехнатон. Тя стана еталон за красотата на древния свят. От този момент се приема, че жените в Древен Египет са били надарени с изключителна красота, но всъщност не сме наясно дали мнозинството са изглеждали по този начин.

През 20-те години на миналия век бюстът на Нефертити е силно възвеличаван от медиите и бързо се превръща в звезда. Само сто години по-рано без средства за масова информация това не би се случило. Тази фигури би била изложена в музея, но нищо от съпътстващата я слава, не би било факт.

В крайна сметка красотата е само във възприятията на този, който може да я види и оцени.