Дните, в които всеки ще може да принтира дрехи у дома наближават, но все още не са дошли.
На 5-ти май в Ню Йорк започва изложението Manus x Machina, където посетители ще могат да видят изложбата на 90 уникални рокли и дрехи, много от които са 3D принтирани. Тези облекла може да са екзотични сега, но скоро се очаква да се превърнат в стандарт за индустрията.
Имайки предвид, че това е само музейно изложение, можем да заключим, е 3D принтираните дрехи остават ексклузивни само за висшата мода, но с адаптацията на технологията от текстилните производители, виждаме потенциала това да достигне до масите от потребители. Когато това се случи „може да бъде революционно, колкото беше и изобретяването на шевната машина“ споделя Андрю Болтон, представител на изложението. „Това означава, че ще можете да принтирате дрехи във вашите точни размери от комфорта на вашия дом“.
Трябва да се отбележи, че технологията за 3D принтиране е още в ранен стадии, а носенето на принтирани дрехи може да не е толкова удобно за момента. „В началото материалите бяха много сковани и твърди“ казва Джорис Дебо, кереативен директор за Materialise, компания, която разработва технологии за 3D принтиране и е помогнала за производството на тези уникални дрехи. „С времето се появиха и промени, които направиха дизайнът по-гъвкав“.
Към момента 3D принтираните материали не могат да се сравнят с материи като памук или ликра. Това означава, че тази технология ще бъде насочена главно към изработката на аксесоари първоначално.
„Това, което се наблюдава е как пазара започва да използва технологията за аксесоари: хардуер, бижута, обувки, очила“ информира Дебо. „Към това са се насочили първите приемници на технологията“.
Дебо и Болтън казват, че преди да видим изцяло принтирани дрехи, на пазара ще навлязат първо хибридни продукти. „Една сфера, в която не виждам още развитие е комбинацията на 3D принтиране и текстил“ споделя Болтън.
Какво е нужно, за домашно принтираните дрехи да станат реалност?
„До колкото знам вече има няколко компании, които работят по това“ споделя Дебо, като посочва, че това би довело до отпечатването на естествени влакна, но „все още сме далече“.
