Най-засегнатата група са работоспособните хора в страната.

Според наскорошни доклади имаме добре ориентирана социална политика, но не и спрямо бедните. За водещи фактори за лошото положение днес се считат: заетостта, образованието и малцинствените групи. Има ли надежда за излизане от кризата или поне да се намали процентът на най-незаможните хора у нас?

На публична дискусия по темата бяха представени кои са рисковите фактори и какво може да доведе до промяна на ситуацията. Целта беше да бъдат представени точните данни, както и да бъдат изложени нови предложения. Така наречения „капан на безработицата“ е една от причините за така стеклите се обстоятелства. Този термин се появява след 2009 г. вследствие на повишаването на социалните помощи. Статистиката сочи, че от 2012 г. насам заемаме първите места в Европа по бедно население.

Петър Ганев, старши икономист, разясни, че поради ниските доходи българите са по-малко стимулирани да търсят работа. Това означава, че след като минималната работна заплата е съвсем малко по-висока от социалните помощи, то безработните не са мотивирани да се върнат обратно на пазара на труда. „Имаме нужда от повече стимули за бързо връщане на пазара на труда, както и по-малко пречки за нови работни места“- допълни Ганев.

Според оценката на Световната банка детските помощи и помощите за инвалидите не достигат до най-бедните в България. Нещо повече - линията на бедността от 2009 г. насам е нарастнала с над 30%. Друг икономист от ИПИ - Явор Алексиев коментира, че програмите, които в се обмислят от законодателната власт няма да са достатъчно ефективни. Спрямо 2015 г. ще има ръст на разходите с 50 млн. лв, което би довело до проблем с финансирането на други програми.

Той смята, че са нужни дългосрочни реформи, необвързани с минималната работна заплата, а засягащи най-рисковите групи - децата, както и безработните хора в страната. Програмите трябва да се фокусират най-вече върху ефективността на приходите и как те ще бъдат разпределени спрямо различните групи.

Данните от изследавнето сочат, че факторът „образование“ е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна.

Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните. Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи - относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.