Преди десетина години Владимир Буковски нарече политкоректността "нова, по-злобна форма на марксизма". Става все по-прав.
След краха на нацизма политическият спектър на света се измести наляво, писа той, и донякъде оправда новото олевяване на света. Но след рухването на комунизма политическите настроения не се преместиха надясно. На власт в цяла Европа започнаха да идват САМО повече или по-малко леви партии и политици. Светът вторично олевя.
Това може да е трудно обяснимо в идеологически, но е много логично в обществен план.
Да, надеждите от 1989 година не се оправдаха, промените бяха по-скоро козметични, на власт пак дойде бившата комунистическа номенклатура... Но по-страшното е, че разпадането на соц-лагера съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад. Какви ли не малцинства се сдобиха с квоти - не само в парламентите, партиите, министерствата, но и в бизнеса, образованието, културата... Навсякъде. И това бе свързано с придобивката, с която демокрацията най-много се гордее - всеобщото право на глас.
На историческата арена нахлуха работници, селяни, националисти, неграмотници... Някой беше нарекъл процеса "вътрешна варваризация". Нискообразованото население започна да участва във взимането на решения, а властовият елит - да му се подмазва, обещавайки му все повече и повече на всеки следващ избор.
В зависимост от нарастващия брой на вчерашни аутсайдери в управляващата система, катастрофално спадна съвкупният й интелект. На крачка сме от "Идиокрация", пу-пу!
Не само социалната система обаче, консерватизмът ставаше все по-„състрадателен”! Дейвид Камерън, този Тони Блеър на десницата, го превърна в свое верую. Последва го Буш-син. На "угнегените" започнаха законово да се предоставят преимущества. Закипя борба с различното мислене.
Феминизмът, забраната на оръжието, ЛГБТ-и-последният-да затвори-вратата са само симптоми. Самата болест е егалитаризмът, тоест уеднаквяването, предизвикано от намляването на елита със съвкупен интелект.
Както е казал Аристотел, най-несправедливо е да изравняваш неравните неща. Но той отдавна е демоде.
