Покрай случката в Пловдив се замислям, че в България дали защитаваш пълната държавна регулация над бизнеса, или съвсем свободния и нерегулиран пазар са двете страни на една и съща монета (и то, кофти страни).

В първия случай, някой самонабедил се за бизнесмен (към 90% от хората с пари у нас), който е  получил едни пари от ДС или от руската мафия навремето или е взел е за жълти стотинки някакъв актив - имот, завод, корабите от БМФ или каквото и да е - и ги е нарязал за скраб и продал за яките кинти после, намира някой алчен чиновник (към 90% от всички) който си затваря очите, така че въпросният "бизнесмен" да си купи някаква хубава публична собственост - земя, сграда - паметник на културата, парк, нещо на брега на морето и прочие.

После намира едни други чиновници, които да си затворят очите, така че да е напълно законно да се събори и бетонира цялото нещо. После намира някой тип Норман Фостър да проектира два прозореца и прави една хубава презентация, така че целият проект да го припишат на някое световно известно дизайнерско студио. По възможност намира и някакви чужди инвеститори, че да не го дъвчат много по нашите медии (не, че нашите бизнесмени не са дебелокожи и не им пука особено).

Във втория случай, даже не е необходимо да подкупваш чиновници. Частната собственост е свещена и неприкосновена и всяко ограничаване на свободния бизнес е вредно. Щом имаш пари да си купиш Стария Град в Пловдив, що пък да не го събориш? Прочие - това не важи само за България...